Гайтани вежди, снага топола

За наградите от литературни конкурси и подбора на автори

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

През последните десет години (откакто Фондация “Буквите” се позамогна финансово) голямата награда в нашите конкурси е издаването на книга. Анализирахме случващото се през годините обаче и установихме, че може би това не е най-добрият вариант авторите да бъдат отличени.
Многократно съм обяснявал, че работата по една книга започва с написването ѝ, а не завършва с него. Никога не сме имали за цел просто да отпечатаме една книжка, а сме се стремяли да обучим авторите какво трябва да правят, как да се държат на сцена и пред камера, да ги направим известни. Оказва се, че повечето автори не са готови за книга. Те просто си пишат за удоволствие, но не желаят да полагат всички допълнителни усилия около промоцията на една книга или изобщо не разбират защо е нужно това. Така се стигна до абсурдните ситуации със Светла Илиева и нейния “Преливник” и много други подобни. Явно авторите възприемат наградата като… ами награда - те са написали най-доброто произведение и не се налага да правят нищо повече. Очаква се от нас да отпечатаме книгата и да се оправяме сами с нея, без тяхно участие. А още по-интересно е, че някои очакват да им дадем тиража, за да си го подаряват насам-натам. Вероятно има множество конкурси, предимно общински, където това се прави. Нашата цел винаги е била да намираме талантливи автори, да ги развиваме и да работим с тях дългосрочно. Наградата всъщност е възможност за автора не просто да получи няколко книжки, които да раздава на близки и приятели и с това всичко да приключи, а шанс да се превърне в осъзнат творец, който знае какво пише, как да го напише, защо го пише, за кого го пише и кой ще купи готовия продукт. 
Явно досегашният начин да награждаваме авторите не е бил точен. Затова взехме решение от 2022 година да работим различно. Очаквайте съвсем нови конкурси и начини на награждаване. На Ивановден ще обявим конкурс на интересна, и донякъде необичайна, тема.

P.S. Системата за издаване на книги на най-добрите все пак работеше през годините. Така открихме Бианка Габровска, Любка Славова, която от скромна учителка по информатика се превърна в известен пловдивски поет с множество награди, както и много други (вече известни) имена. Изглежда, че нещата вече са различни и ще направим необходимото, за да сме в крак с времето.

Прочетена от 1224

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси