Гайтани вежди, снага топола

Оти едеме толко много кога има празници

Татяна Николова

Поредица: "Размисли от Северозападо"

Винаги съм се питала оти едеме толко много по празници. Па, цела годин тоа народ гладен ли седи?!

Па, да ви кажем и я не съм изключение от общото. Още не е дошла Нова годин и вече съм с три кила нагоре. Да, за таа годин имам предвид и за сека минала. Е, отдека идат тиа кила? Па, я по принцип не одим гладна. И не вервам тиа ора, що изкупуват магазиньете, и они да са гладни.

Преди Коледа се излъгАх да идем у един от големите магазинье да си купим нещо дребно. Да ви кажем толко народ и на площада у Видин на Нова годин не съм видвала. А количките, они толко са пълни, че я не знам къде се тура толко рана. Кви халадилници има у дома си тоа народ. Другото къде си мислим е, че раната мое да постои и на терасата, оти температурите са поди нулата. Имаше двама човека, беа напълнили до горе количките с кебапе. Па, я толко не моом да издем за целата годин. Минавам и само са тупам по челото. Колко народ, че посрещат? Па, мое и сватба да дигат за празниците…  Кой ги знаа.

Слушам един въпрос пред магазина: „Баце, дека, че празнуваш?”. А бацето вика, че досъга е бачкал като луд и съга за празниците, че поапне и че пийне.

„Абе, ора, па, вие не почивате ли през годината?” – ми иде у акъла. Имам чуството, че ората чекат Коледа и Нова годин да се напиат и наедат и да дигнат дома у въздуха с пираткье. И си мислим, че ако си едеме и през останалото време кебапе, нема да сме толко гладни по празниците. Па, я това си го мислим нон стоп, ама дойде ли длъга почивка, натискам да едем, се едно мъжо ми ме дръжи гладна.

Па, си спомним за детските години. Оно беа едни свинье, кокошке, ягнета…. Кой кво има по двора у село, сичко се управа за трапезата. А кво остане, се тура у багажника и се кара по халадилниците на родата. Е, съга изкупуваме магазиньете. Ама кой си има прасета у село, си яде домашно мЕсо.

Та, със сичко това дотук речено, искам да ви думам, че оно това преяждане си е полегнало у народопсихологиата. Що, още от мининки си знаеме, че с Дедо Коледа, че дойде и яко рана. И таа рана, ако не я издеме, че се спорази. И секи натиска, като невидел. Не за друго, ми да спази традициата. И секи като еде, оно и ти огладневаш.

Та, така като гледам, традициата се спазва колко и да е беден тоа блъгарски народ. И я си обичам традициите, и си едем яко по Коледа и Нова годин. И ги обичам тиа ора с пълните с кебапе колички. Оти сме раснАле с кебапе и си ги почитаме по празниците.

Това е засъга. После още. С Богом, ора! И бъдете здрави. Яжте по-малко, че оно докторете са го казале, че много ядене, не е добро за мишината.

 

*мишина - стомах

Прочетена от 1031

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси