Чували ли сте за принципа „Изяж жабата“ на Брайън Трейси? Ако сте от хората, които отлагат задачи, защото не си представят как рано сутрин захващат нещо тегаво, време е да се замислите. Идеята е проста – започнете деня си с най-неприятната задача. Едно на нула за вас в битката с пропиляното време! Каквото и да правите нататък, ще ви се струва като детска игра и ще се случва сякаш от само себе си!
А знаете ли защо военноморският офицер Уилям Х. Макрейвън настоява, че всяка сутрин трябва да си оправяте леглото? Отново е просто. Как очаквате да се справите със сериозните предизвикателства в живота си, ако нещо толкова елементарно може да ви се опре? Удовлетворението от успешно завършената задача, била тя и досадното, добре познатото оправяне на леглото, може да даде тласък на всичките ви останали дела.
Къде в тази смислова поредица намира място миенето на тоалетната? Преди много години моя близка приятелка ме шокира с признанието, че обожава да мие тоалетната. Тогава съвсем не я разбирах, но сега си давам сметка, че дали ще си оправиш леглото сутрин, ще измиеш тоалетната или ще изядеш най-грозната жаба в квартала, няма никаква разлика!
Без значение под каква форма се явява вашата лична „жаба“, изяжте я! Колкото по-рано сутрин, толкова по-добре.
Прочетена от 286
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата