Гайтани вежди, снага топола

Понеже много ора сека годин отбелезват Дена на залибените на 14 февруари, у тая статия че си говориме за либовта. Има ли я таа либов и що сички ора се я чекат и се викат: „Тоа не е моа човек.”?

Прво требва да знаем, че либовта живее у секи из назе. А не да си мислиме, че като дойде некой човек, он че ни донесе и либовта. Нема такова нещо. Ако не разбереме, че ние самите сме плъни с либов, нема ка и да ни обича некой.

Та, като знаеме, че ние сме либов, после требва да обикнеме назе си. Па, ако ние се не обичаме, оно тогава кой че ни обича. Да, сички грешиме. Никой не е идеален, но требва да се обичаме и да се обичаме силно.

Кога тиа две неща живеат у назе, у душите ни, то тогава сме разчистеле пъта и на нашиа човек, който че ни сретне у най-подходящия момент и че се улюби у назе.

Но има и трета точка. Кога знаеме, че сме либов и се обичаме, то ние требва да можеме и да даваме либов. Що, ако некой се залюби у назе, па ние обичаме само назе си, ка че го обикнеме тоа човек? Па, много ясну що че казваме, че он не е нашиат. А кога го усетиме с душата и си го познаеме, и он ни познае, те това вече е истинската либов. Те тогава че я видите онаа магиа за коя пишат из сички книги и я думат истинската либов. Оно целото ви тело че потръпне, че си загубите гласа, после думите. А заедно с това, че ви се подкосат и краката, после че умекнат, сръцето ви че залупа, па че си помислите , че иде краят. А оно просто е дошла либовта.

Честно да ви кажем у те тия сички състояния изпадат тинейджерите. Ама кога сме млади, сме още чисти и неопетнени души. А после ни понасят проблемете у живота и се свиваме у себе си, и забраваме да се обичаме, а камо ли да обичаме некой друг.

Затова ви думам, че требва да врънеме либовта у душите си.

Па, като сме стигнале дотука, че ви речем и още една точка – четвръта. Да знаете, че либовта не започва с телото. Нема я у секса. Секса е удоволствие на телата, а не на душите. Но кога сретнете вашиа човек и усетите сичко това, що ви казах по-горе, тогава и плътската либов че има друга тръпка.

Нема нужда да дирите никой, кога сте плъни с либов, раздавате либов, она и либовта че дойде при вазе. САмичка че дойде, кога най-малко я чекате, и тогава че видите на кое му викат рай.  

И да ви кажем честно, че я от дете вервам у нея и знам, че секой от назе си има другарче у тоа живот и рано или късно, че го сретне. Ама, за да се случи сичкото това и да видиме таа магия, требва да се попромениме малко, ка ви писАх по-горе.

И съга за финал, че се врънем на 14 февруари и Дена на залибените. Ора, требва да има такива празници, що се по-малко се говори за либов. А требва да видваме либовта навсекаде, а за да я видваме, требва да си припомняме, че я има.

Това е засъга. С Богом! Обичайте се и обичайти ближниа и сичко че си дойде на мЕстото!

Прочетена от 259

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси