Гайтани вежди, снага топола

НЕЩАТА, КОИТО ДА НАПРАВИШ ЗА СЕБЕ СИ ОЩЕ ДНЕС

Богдана Калъчева

Поредица: "Първата чернова"

Обещах на един човек да напиша нещо конкретно този път. Поръчението беше за колонка „без алабализми и философия“. Да де, но не ми се получи да се оплаквам от дупките по улиците и скока на цените. (Честна дума, опитах!) Ей го на – всеки втори го прави успешно – та реших, че има достатъчно конкретни неща изписани, а аз явно попадам в групата „всеки първи“ и мога пак да говоря за моето си.

Тази седмица „моето си“ е провокирано от поизфирясалата еуфория след Св. Валентин. Вълнението покрай „Обичай ме“ и „Купи ми“ е минало, и е време да се замислим за нещата, които можем да направим сами за себе си. Ето какво, скъпи читателю, можеш да пробваш още днес.

  1. Обичай се.

Искрено и от сърце. Безусловно. Така, както малките деца го правят. Не си обещавай, че ще се заобичаш „когато“ и „ако“.

  1. Прости си.

Приеми, че не си безгрешен. Не се обвинявай до безкрайност за минали грешки и се съсредоточи върху това да си по-добър днес.

  1. Не се сравнявай с другите.

Животът не е състезание. Освен ако не се постараеш да го направиш. Отговаряш единствено пред онзи горе, никой тук не е в правото си да определя стойността ти.

  1. Поглези се.

Подари си цветя, гледай филм, купи си нови дрехи. А последните ги носи, защото понякога специалните случаи не идват. Единственото време, с което разполагаш, е днес.

  1. Остави устройството, от което четеш в момента, и се огледай.

Как е, харесва ли ти? Ако отговорът е положителен, зарежи моментално поредната доза интернет мъдрост и се наслади на живота си. Осъзнаеш ли, че си някъде, където не се чувстваш добре, излез. Върви бавно, за да не всяваш паника. И не се връщай.

Прочетена от 821

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси