1. Изяснете си какво точно искате.
Времето е скъпо на всички. Уточнете какво очаквате от един издател. Разговори от типа – „Аз тук написах нещичко, бихте ли го издали?“ са безсмислени. Издателствата, особено за финансираните от тях книги, имат програма разработена доста напред във времето, с анализ коя книга в кой сезон и за какви потребители.
2. Подгответе се
Не обикаляйте издателствата едно по едно, с надеждата че „все някъде ще ми се усмихне късмета“. Направете проучване на пазара – кои издателства издават български автори в този бранш, какъв обем книги и прочие. Когато се срещнете с издател говорете за себе си – пиша това и това, публикувам там и там, имам сайт, страница, блог с еди колко посетители, еди каква си част от тях биха купили книгата ми и прочие важни данни. Не чакайте издателят сам да прави това проучване. Вероятно няма да го направи, а ще преговаря с познати нему автори.
3. Договори
В процеса на издаване на една книга са включени много хора и правата и задълженията им са обяснени точно в подписаните договори. Авторът, колкото и той да има друга представа за себе си, е само една и то не чак толкова голяма част от това. Тръгването на преговори с настройката: „Ама как така ще ви дам романа си предварително, нали ще го издадете и няма да ми платите нищо“ ще доведат само до неуспех. Пробиването на нов български автор е толкова пряко свързано с неговото участие, че никое издателство не би тръгнало да издава романи „на черно“.
Ако се притеснявате за авторските си права, има много начини да ги защитите, най-лесният е една проста нотариална заверка.
4. Егото!
В България броят на пишещите е огромен. Много вероятно първата Ви книга изобщо да не става за четене (да не говорим за издаване), а не както си мислите, че ще е поредния бестселър. Проучете внимателно пазара, преди да тръгнете към разговори за издаване. Подгответе се и юридически. Прочетете го този прословут Закон за авторското право и сродните им права. Издателите не са адвокати, учители по творческо писане и какво ли още не. Те са издатели – знаят как от един текст да направят книга и да я продадат. Нямат нито време, нито задължение да Ви учат на А и Б на занаята. Има достатъчно информация в мрежата. А подготвените хора винаги са печелили.
Прочетена от 873
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.