Гайтани вежди, снага топола

Размисли след Сирни Заговезни

Поредица: ""

Днес личната ми поща във ФБ беше препълнена от картички… (предполагам и вашата поща също). Такива… за Прошка. Картички коя от коя по-шарени, сътворени от някой, използвани от друг за някой трети. И на всяка: “Аз ти простих! Прости и ти!”. Чакай малко…

Първо - какво е Сирни заговезни? Ако случайно някой не знае…Сирни заговезни е празник седем седмици преди Великден. Има много различни имена, най-разпространеното от които е Прошка - празника на всеобщото опрощение. По традиция младите отиват на гости на по-старите, целуват им ръка и искат Прошка с думите ”Прощавай мале, тате…(или при когото са)” и получават прошка с думите “Простено да ти е!  Бог да прощава!”. Няма да се спирам подробно на това - българи сме,  знаем си празниците, обичаите и традициите, а и много има писано по тях.

Да, прекрасни са обичаите ни. И смислени  традициите ни. Но… не за това искам

да пиша. А за това - как ги спазваме днес, в наше време. И спазваме ли ги наистина? Или просто отбиваме номера, ако мога да използвам този израз. В какво превръщаме прекрасните ни традиции?

Ще направя крачка назад, т.е. седмица назад . Прекрасният ни и единствен в света празник Баба Марта. Знаем - трябва да сложим мартеници. И хукваме да купуваме мартеници, внесени в промишлени количества от Китай. А това ли е наистина смисълът на мартеницата - просто да се закичиш с нещо като отличителен знак - българин съм. Не е това. Смисълът е в саморъчно направената мартеница в къщи с децата. В наричането и преплитането на семейните пожелания за живот и здраве в двете бяла и червена нишки. И после да закичиш децата с тях, както и всички останали. Това е смисълът, а не всички там значки, брошки и кичозни притурки към усуканите бял с червен конец (и то от някой китаец, който хабер си няма какво прави). Нямам против индивидуалния избор на всеки, но имам против изопачаването и неглижирането на смисъла на мартеничката.

По същия начин подхождаме и към Прошка. Казах - няма да се спирам на

смисъла на празника . Вълнува ме и искам да споделя наблюденията си върху интерпретирането на този празник. Колко от нас наистина, ама наистина го правят както му е реда? (Всичко и в подробности се намира в Гугъл) Лесно ни е сега - имаме интернет, хиляди картички с “Простих! Прости ми и ти!”. Избираме една по-шареничка и ако може и римувана и хайде - копи, пейст и пращаш на всички … даже и на тези, които вече не знаеш как си ги прибавил към “френдовете” … е, нека и те получат пък за какво да ти простят и какво ти да им простиш… не е важно. Да се разпишем и толкова. И как прощаваме само… да се не надяваш! Да, да покажем колко сме добри и великодушни! Ето това е! Този ФБ е и за това - да се покажеш! Да те видят колко приятели имаш (а колко от тези 500 или 5000 ги познаваш лично и си общувал с тях е друг въпрос), колко си българин и спазваш традициите. Просто пращаш и  получаваш: “ Няма за какво, ама простено да ти е”. ОК. Вече всичко е наред. Простих (не знам на кого… и за какво) и ми простиха (то не че съм направил нещо , ама нали ми е простено вече…) Това ли е Прошката? Това ли е Смисълът на Прошката? А отиде ли при възрастните си родители и целуна ли ръка? Погледна ли по детски в старческите очи? Там поиска ли прошка? Видя ли сълзата в очите им? Ето това е истинската прошка! Стисна ли набръчканите ръце и получи ли целувка по челото? Прости ли на своите деца, целувайки ги по челото. Да, ще опонирате, ама те са далече. Ами затова има технологии - видеоразговори. На колко се обади лично да ги видиш - не да чуеш, не да пишеш. Да видиш! Очите говорят много повече от всички високопарни думи и готови измислени от някой друг поздравления. Ето това ме боли в дни като тоя. Прекарваме дните си пред екраните. Чатим с десетки “Приятели”, а истинските… забравяме. Нямаме време за разговор на чаша кафе или вино с най-близките ни. Да, и през океани на хиляди километри пак можем да седнем по на кафе с тези,  които обичаме и ни обичат наистина, гледайки очите  в монитора. (БЛАГОДРЯ ти създателю на точно тази техника) Но… по-лесно е да пратиш картичка, а не да поискаш прошка от очите пред теб.

Същото и с картичките за личните празници. Отбиваш номера с някоя красива картичка с вече написани пожелания, кое от кое по-интересни и смислени… но не от теб самия. Изтипосваш я на стената на приятеля (макар, че понякога живее просто на горния етаж или съседната улица) и демонстрираш на останалите френдове колко и кого цениш. Нека видят колко си умен с чужди думи върху картичката. Да, наистина нямаш време да мислиш пожелания… разбирам. По-бързо е, а и защо да си харчиш минутите за обаждане или посещение с усмивка на уста и роза в ръка…Прав си приятелю, но не те усещам… някак си. Интернет общуването има наистина много ползи, но в същото време и много негативи - толерира фалша, неискреността, дава ти възможност да се скриеш и избягаш от отговорност. Обидил си някого, дори и неволно и сега на този ден просто картичка “Аз ти простих! Прости и ти!” – и готово - този човек вече трябва да прости - днес е ден за прошка, иначе не може да заговее. А дали този човек иска да ти прости с картичка или просто иска да види какво говорят очите ти?

Да, не всички постъпват по този начин (Слава Богу). Но натам отиваме с тази фалшива показност и криворазбрания стремеж за прошка.

Прошка се дава на поисканата такава от близък и от себе си. И се иска от близък и от себе си.

Прошката е за даващия прошка. Защото тя пречиства душата, изпълва я с мир и любов.

И моля ви не ми пращайте картички за “Прошка” Трудно ще ми е да ви простя безсилиетода ме погледнете в очите!

Е, айде простете, че ви изгубих времето!

Простено да ви е, че четохте!

 

 

Прочетена от 141

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси