Гайтани вежди, снага топола

Здравейте, мили ора! Много ми е драго да ви пиша един ден след големия празник Благовещение. На тоа ден знаете, ангел е долетел при Божиата макя и ѝ е рекъл, че по волята на Господа че зачене и че роди сина Господен, кой че спаси ората от греха и порока.

Като дойде тоа ден и като почнат у „социала” да се врътат едни картички с пожелания за здраве, за добри вести, за много добрини. Това  е много убаво, ама ако сички ние земеме та улезнеме у тоа коловоз на доброто. А то кво излиза у целата работа - веднъга след като сме се свиле у илюзиите на картичките, па се връщаме у порока, па оплюваме ората, политиката, комшиете, па знаеме най-много у целиа свет, па си мислиме, че сме най-умните и па чърни мисли се врътат у главата.

Е, оти бе ора? Не мое ли просто да си хортувате арни работи? Що требва да разбирате от сичко и да знаете сичко, даже повече от специалистите у определено место? Що требва да обиждате ближниа? И с целата таа наглост да сакате благи вести да дойдат при вазе. Е, кажете ми ка че додат тиа вести, ако вие носите чръно у душата?!

Требва да доглавим, че това се не отнаса за сичките ора, ама за много от тех.

А ка ми се ще да сме по-добри и по-мирни. Що благите вести че додат при позитивнете ора. И знаете ли що? Що кога не ви е арно у душата, оно благата вест че долети, че ви кацне на рамото, ама вие у това лошо, нема да мое да е видите, що че сте заети да обиждате, да плюете по ората или нещо такова. Благата вест, че поседи до вазе, па че си иде. А дали че доде пак, кой знаа….

Благовещение е дин от най-големите пролетни празници. Ора, погледнете у себе си на тоа ден. Донесете от вазе си на вазе благата вест, че че изкорените злото у вазе самите, че че  направите поне едно убаво нещо за човека, кой сте наранили или оплюли, за човека, кой не аресвате, кой ви се види ужасен. Смирете себе си.

Промените идат кога се изправиме срещу лошото, кое напиня да излезне от назе и да нарани некой, кога на това лошо у назе му речеме: „Ей, ти не си по-силно от мене”. И тогава, че видите ка че чуете и благите вести. А пръвата блага вест коя сте изпущили е, че вие самите сте напраени по подобие на Господа и носите у душите си таа нйегавата голема любов, коя може да раздавате насекъде около вазе. И колко повече ора праиме така, толко повече че изменяме света около назе. Що вие сакате благи промени, ама промените почват от назе самите. Ако ние не променим назе си, нема кой да го напрай.

Блага се събудих

 

Днеска блага се събудих,

у заранта омих очи,

на ората ливоф изпратих,

и я увих у римите добри.

 

От се сръце че пожелая

да сте здрави секи ден,

у душата благо да ухае,

на добро да сте у плен.

 

Нека Господа ви варди,

да ви дава благодат,

от злобата да ви опази,

да сте бели в тоа свят.

 

С душата да зърнете човека,

да разбЕрете, че он е като вас,

да улезнете у верната пътека,

либофта ви да е глас.

 

И днеска блага се събудих,

а сръцето носи скръб,

ората кога че се пробудат,

кога че найдат правий път....

 

Това е засъга от мене. И носете благи вести насекъде, къде одите. Само една блага дума от душата ви, че стане блага вест за човека срещу вазе.

СБогом! И честито Благовещение! Бъдете арни и здрави.

 

 

 

Прочетена от 855

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси