Привет, драги читателю! Още ли триеш коментари от снощния си пост? Не си прави труда, няма да спрат. Ще валят като сняг през април и това изобщо не трябва да те изненадва. Знам, че и ти пишеш. Признай си! Добре де, вярвам ти, но все пак трябва да знаеш как (без да искаш, разбира се) да не попаднеш в категория „злобар”, подкатегория „хейтър”.
Накратко за хейтъра. Това е индивид мразещ всичко и всички и единствената цел, която има е доброволно да покаже на всички, които мрази, че мрази всички и всичко, за да се намразаят и тези, които мрази и да спрат да правят нещата, които мрази, защото ги мрази. У наше село, на такъв човек викаме омраз. Но, за да сме и ние от село по модата, днес ще се обръщам към омраза с хейтър. Найс, а?
Ако се придържаш към следните правила за коментиране и изразяване на мнение в социалните мрежи, и въпреки това някои те нарече хейтър, значи, драги читателю, хейтърът е отсреща.
Не, не е „градивна критика” да кажеш на някой, че е кух като шамандура. Не е градивна критика, ако покажеш на някого слабостите му (според теб), не е градивна критика, когато умишлено злепоставяш някого, не е градивна критика, ако нямаш за цел да осигуриш помощ, подкрепа, с изразяването на обосновано и аргументирано мнение, уважаващо личността на другия. И не, аргументи не са: „и аз съм бил в такава ситуация” или „преди 50 години, баба ти е прала на ръка, не се глези”. Ако ще помагаш – помагай. Не е необходимо да си правиш кардио на устата в социалните мрежи. Има си пейки пред блоковете!
Ей, има – няма, и все ще се намери някой доброжелател да нацапа пейзажа (друг глагол исках да употребя, но се въздържам). Тая завист главите ще ни изяде. Грозно е, драги читателю, грозно е! Ясно, че и ти искаш като Гичка на морето или същата кола като на оная глупавата комшийка, дето по цял ден си клати краката. Ами, трай си, де, не е трудно. Ти не знаеш колко часа е работила Гичка, за да си позволи почивка, нито пък къде точно си е клатила краката комшийката ти, за да си позволи такава кола. И, да знаеш, много си личи, ако завиждаш. Получаваш аура като на оная скочубра от 101 далматинци.
Тук малко се припокрива с предходното, но с ясно изявена неодобрителна позиция. Завистта лесно може да се прикрие зад компютъра, ако си мълчиш, но посегнеш ли към клавиатурата, трудно ще спреш злобата изливаща се от душата ти през пръстите. Само да кажа - никой не ти е виновен, че не можеш да постигнеш целите си, никой не ти е виновен, че всичко, което мърда ти пречи и онази кака 90/60/90 не е виновна, че ти влизаш на ребро през вратата. Ако някой го е правил, моля да ми обясни – как, под ягодите, се чувстваш, когато напишеш злобен коментар, изсмукан от пръстите и необоснован, на накой, който е постигнал нещо, което ти не си? Някакъв хормон на злобата ли има? Ендорфини ли се отделят? Самочувствието прави компания на космонафтите ли, какво се случва? Аз имам висше образование, но пак не разбирам. Ей, и образованието съсипаха в тая държава!
Знам, че българите сме компетентни по всякакви теми. Знам също, че и старило, и патило да питаш все различни мнения ще получиш. А ти, знаеш ли? Знаеш ли, че когато някой не се съгласи с твоето мнение или има друга гледна точка по дадена тема не го прави автоматично олигофрен? Знаеш ли, че когато се води спор, трябва да се изслушат и двете мнения и да се подкрепят с аргументи. Знаеш ли, че различното мнение не е обида, нападка, заплаха? Оо, това съм сигурна, че не го знаеш - светът не се върти около теб. Изненада! Любими са ми майките в групите за „взаимопомощ”. Въпрос: Колко милилитра адаптирано мляко давате на новородено? Отговор1 (100броя): Защо си родила това невинно дете, за да го измъчваш с пълното с коронавируси АМ. Отговор2 (100броя): Ти си ужасна майка, щом не кърмиш детето си! Отговор 3 (50броя): ние с моиту беби ядем само био – еко кисело мляко от алпийски кози, защото от АМ акото НИ става зелено. Що за майка!
Седя, мисля, гледам и ми се иска да напиша отговор на момичето, но нито кърмя, нито имам био мляко от коза, нито акам зелено. Детето ми е на 4 и яде само хляб и краставици! Отказвам се, няма да пиша! До скоро, отивам до Алпите.
Прочетена от 899