Прочетох някъде, някога, че.. не трябва да казваме на един пушач, че цигарите ще го убият. Той пуши, защото нещо вече го е убило.
Бях ученичка, когато запалих първата си цигара. Бях ученичка, когато получих и първата си целувка.
След това имах време за много цигари, за много целувки, за много малки и големи любови, както, и за огромни падения.
Мина се време, срещнах Любовта на Живота си, спрях цигарите и тогава времето за любов, и целуване стана още повече.
После любовта си отиде и лошият навик зае старото почетно място.
След време същата тая любов се върна. Цигарите останаха и те, обаче. И след още малко време по - нататък, когато любовта окончателно ме напусна - цигарите така, и не помогнаха да забравя (колкото и да пушех).
Казват, че да пушиш било лош навик.
Времето да се откажа от лошия си навик отдавна беше дошло, а именно... от точно тая любов...
(Вярвам, че всички сме история в нечия книга. Всички сме глава от нечия история в същата тази книга. Не е важно, ако не ни напишат. Важно ще е, ако бъдем написани)
Запали си цигара, нищо, че от дълго време не пушиш.
Остави никотина да се разлее по вените ти и да превземе цялото ти същество (няма нищо лошо в това да имаме, и някой друг порок).
Точно така, поеми дълбоко, за да може димът да обгърне дробовете ти изцяло..
Когато затвориш очи кое е първото, за което се сещаш?
Недей. Не ми отговаряй. Остави тази мисъл да прониже душата ти и да разтупти сърцето ти на още по - бързи обороти.
Усещаш ли как кръвта ти се вледенява, а в същото време бушува като океан от лава?
Знам, че си объркана (не си се чувствала така преди).
Откъде знам ли? Била съм там, където си ти в момента и съм се чувствала по абсолютно същия начин - малка, незначителна, безцелна, безпътна, разбита, с преливащо от любов сърце. Любов, която просто виси във времето и пространството, и чака... Не го изричай! (няма да стане по - лесно така, нито ще спре по - малко да боли).
Да, ще можеш да се изправиш сама след време и не, това не означава, че любовта ти ще отмине.
Това откъде го знам ли? .. Казах ти, била съм на твоето място. Сега просто съм от другата страна (вече) - прегърнах болката и любовта си едновременно, и се взривих.
Не те отчайвам, просто съм реалиста, който ти не си...
Запали си още една цигара, но преглътни с нея сълзите си. Не отричай! Очите ти плуват в тях и това не е, защото имаш температура..
Не говори! И не мисли! Просто си запали проклетата цигара!! ...
Извинявай, не исках да ти крещя, но ме влудява факта, че умееш с мълчанието си и с този.. влажен поглед да блъснеш всичките си чувства в мен, и да ме удавиш в тях. Прекалено много са и са твърде силни, а аз трудно устоявам на тъгата ти... Връщаш ме в Някъде-то ми, от което, признавам, все още бягам...
Мамка му, ще си запаля и аз една цигара (а може би, и едно питие) ..
Като един бивш пушач смея да кажа, че... има доста истина в редовете, че нещо вече ни е убило.
Всички имаме своята сърдечна история.
Всички сме минавали по пътя за “Никъде”-то или към “Някъде”-то на собственото ни саморазрушение.
Затова можем и сами да вървим към личностното ни израстване.
Ето защо, никога не съдете за човека по главата от неговата история, в която вие сте взели участие..
Прочетена от 755