Гайтани вежди, снага топола

„Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост.“ – Симон Вейл

Обвинявали ли са те, че си търсиш внимание? Всъщност, няма нищо срамно в това. Странно е, че когато излезеш от утробата на майка си, всички с нетърпение чакат да ревнеш с пълно гърло, за да заявиш съществуването си, а после се опитват да те научат да бъдеш тих, непретенциозен и незабележим. Всички инциденти, в които си бил потърпевшата страна, са се случили, защото някой не е отбелязал присъствието ти или не е проявил нужните грижи и внимание към теб. Най-ужасните и най-прекрасните неща, които някога ще направиш, ще имат за цел да те направят видим. И това е така, защото сред основните човешки нужди се нареждат необходимостта да бъдеш забелязан и чут. Евентуално, разбран и обичан. Валидирането на съществуването ти се случва чрез полученото внимание. Жив ли си, ако никой не е разбрал?

Вниманието си остава единствената мярка за важност. Разбира се, не говоря за обществен статус, а за начините да бъдеш откроен като специален в живота на определен човек или група от хора. Мислех си тези дни по въпроса как грандиозните изненади и скъпите подаръци могат да бъдат крайно неудовлетворителни. Събитието в твоя чест не струва, ако гостите говорят помежду си, а ти си оставен сам някъде в ъгъла. И луксозният подарък няма никаква стойност, ако не е избран според интересите и нуждите ти. От друга страна, нещо дребно, което си споменал в небрежен разговор, може да ти донесе неподправена радост. Не заради практическата стойност, а заради факта, че си бил слушан и чут. Щедрост е да те поздравят с любима песен, да ти припомнят обичан цитат, да те заведат на желано място, да ти кажат, че мислите ти имат значение и да получиш най-обикновен тефтер, в който да ги записваш. Проява на съобразителност и добро възпитание е да бъдеш третиран според пола си, възрастта си, националността и образованието си. Не е проява на внимание обаче.

Забелязват ли те? А ти слушаш ли и виждаш ли хората около себе си? Ако разговаряхме лице в лице, вече щях да знам отговорите. 

Прочетена от 597

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси