Имало едно време, драги ми читателю, една далечна страна... а, там.. там било миш – маш. Приказки, митове и легенди се носят не от 1001 нощ, а от 681г. насам.
Много ярко се откроява една специфична част от приказната страна. Там, хората са придобили сподобността да фотосинтезират. Там, дупките по пътищата са с големината на лунни кратери. Там, хората отглеждат плодове и зеленчуци и магически ги превръщат във вълшебна спиртна напитка, пренасяща ги в други светове. Там е по – вероятно да си намериш Ескалибур, отколкото работа. На обитателите на тази част от страната не им е необходимо образование, за да са компетентни по всичко. Там – Северозапада! Извор на магии, вещици, баби Яги, свине с човешки глави и всякакви други приказни гадове (подвидове: бивши гаджета, тъщи, свекърви) + принцове и принцеси (подвидове: в инстаграм, във фейсбук, във въображението си)
Днес ще ви разкажа една известна приказка (за пораснали деца) или, как, всъщност, щеше да звучи тя, ако се бе случила в Северозапада. Внимание ДИАЛЕКТ!
Снежанка и седемте джуджета
Имало едно време един кмет и една кметица. У техното село они биле най – големите богаташе. Родило им са едно убаво момиченце. Кръстиле го Снежанка. Кожата му била бела на снег, а косата черна като Донбаски въглища.
Минало са време и кметицата предала Богу дух. Кмета, нашия, не могъл да си открадне всичките пари сам и се оженил повторно, доказвайки на всички, че наистина е будала. Чисто новата кметица била такава зла гад, че тревата съанела под краката и. Тя не обичала Снежанка и се стараела да и очерни животеца още от малка. Злата кметицата имала едно вълшебно огледало. Всеки ден, след сутрешното кафе и тоалетна, тя заставала пред него с думите: „ Има ли по – убава жена от мене?” Огледалото било честно и и отговаряло: „ Нема, кметице, у цело село ти си най – убавата!”
Дните си минавали, а Снежанка ставала все по – убава. Един ден, злата кметица отишла при огледалото и го попитала:
- Абе, има ли у наше село по – убава от мене? Огледалото се страхувало от реакцията и, но отвърнало:
- Е, паа, не си лоша, кметице, ама Снежанка е по – убава от тебе! Като чула това, кметицата дигнала 220 на 160 кръвно, очите и изкочили от орбитите, а косата и се изправила.
Мислила, мислила как да се отърве от пустото дете и най – накрая и хрумнала гениална идея. Повикала селския общ работник, па му рекла:
- Слушай ма сега, мойто момче, ако сакаш тоа месец да хванеш минималната, утре ставаш сабалем, земаш унаа убавица с тебе и я водиш право у гората. Излъжи я, че ще берете гинкобилоба за баща и. Искам сърцето и на тепсия. Ако не ми го донесеш, ша кажа на кмета, че му краднеш от дръвата и он ша та очисти веднъга. Ясно?
К’во да праи наш Пешо, завел Снежанка у гората. Станало му жал, оти детето неа виновно, че кметицата неа с главата си. Оставил я насред пъта, побегнал и са прибрал. Преди да иде при кметицата, купил едно сърце от селската кланница, казал на злобарката, че е на Снежанка и вече бил спокоен, че дръвата за зимъска са уредени.
Снежанка, горката, цяла ден са лутала из гората. Привечер видела една малка къщичка и решила да жлезе и пренощува там. Вътре немало живо пиле. Шантава работа – маса със 7 столчета, 7 панички, 7 лъжички – приказка. Седнала наща, наранила са, качила са да си лега и познайте – 7 легла, 7 възглавнички и 7 завивки.
– Май, ядох много гъби! – възкликнала Снежанка, и се опънала на първото легло, после на второто. Изредила ги всички, докато и станало ясно, че тук не е кметска къща и матраците не са Дормео. Легнала и заспала.
Не минало дълго време и от горската пътека се задали 7 горски джуджета. Влезли в къщата и като видяли, че храната им липсва и мирише на женски парфюм, веднага извалиди пушки, прашки и боксове и започнали да търсят още щети и похитителя. Качили се в спалнята и що да видят – някаква фръцла спи у кревата на най – малкото.
Събудили Снежанка и след първоначалната врява, тя им обяснила какво и се е случило. Джуджетата се оттеглили за кратък и къс семеен съвет и единодушно решили да я задържат, с уговорката, че ще се грижи за тях, ще храни прасетата и кокошките, ще претака зеието, ша гледа лозето и ша готви секи ден. Единствено и било забранено да отваря вратата и да пуска непознати в къщата, оти некой ша земе да я отвлече и седемте джуджета пак ще трябва да едът пръжени яйца.
През т’ва време у кметската къща, злата кметица застанала пак пред огледалото с познатия въпрос, спокойна от отговора. Но, Снежанка била жива и здрава и огледалото рекло:
- Кметице, аа, такова, ти си страхотна жена, ама там у гората, при горските, има по – убава жена от тебе – Снежанка.
Наежила са кметицата и решила сама да са справи със заличаването на Снежанка от лицето на земята. Турила отрова у соса на един дюнер, облекла са като арабин у пустиня и тръгнала към гората. Не след дълго стигнала до къщичката, почукала на вратата и рекла:
Първата хапка била смъртоносна. Снежанка паднала в краката на злата си мащеха.
Коги джуджетата са прибрале, завариле момичето на земята, обляна в бял сос и компире. Те не успели да я спасат, а линейката нямала подходящи гум за горски условия. Тръгнале към горския гробищен парк и нещеш ли по пътя ги срещнал кметския син от другото село. Като видял Снежанка, сърцето му отишло у петите и тутакси се влюбил в нея. Помолил джуджетата да я целуне, не бил целувал такава убавиня. Те се съгласили, а целувката му била толкова френска и страстна, че момичето отворило очи, изплюло дюнера, заседнал в гърлото и и прегърнала своя спасител. Той бил от голямото добро утро, снажен, убав младеж и наща мома бързо получила пеперудки в стомаха.
Те се върнали заедно в селото на Снежанка. Злата кметица получила масивен инфаркт, Гошо, общия работник влязъл в пандиза, господин татко кмет никога повече не пожелал да се ожени.
Снежанка и кметския син заживели щастливо заедно с родителите си и седемте джуджета, а не след дълго имали и свои собствени – седем престолонаследника за кметския пост.
Прочетена от 850