Гайтани вежди, снага топола

Здравей, скъпи читателю!

Днес исках да поговорим за добрите дела. Случва ли се често в ежедневието Ви да вършите добро? Ама ей така без да очаквате нещо в замяна. Или всяко добро трябва по някакъв начин да се "заплати", за да се почувствате и Вие добре?

А може би сте от онези, които така са се "опарили", че бягат от доброто като дявол от тамян?

Да вършиш добро винаги е било нож с две остриета. Понякога дори и да подхождаме с най - добри чувства към някого се получава точно обратното и трудно можем да обясним първоначалните си намерения. А друг път всичко се е случило по най - добрия начин, но отсреща никой дори не е благодарил.

Очаквате ли доброто да ви се върне? Ами не винаги и може би не по същия начин.

Добре е да започнем с премахване на очакването, то винаги носи след себе си разочарование.  Всичко да се развие така както сме искали си е чиста игра на рулетка, затова очакването води само до негативни чувства.

Аз твърдо вярвам, че доброто, което правим се връща при нас. Може би не от същият човек на когото сме помогнали или утешили, но по някакъв начин то се завърта и пак идва при нас. В подходящия момент и на място, където ни най - малко не сме си мислели, че ще се случи.

Помислете, дали скоро сте имали в живота си  нещо хубаво, за което нямате обяснение? Чудили ли сте се как толкова добре са се подредили нещата при вас? А сега помислете още малко. Какво добро сте направили Вие на някого? Дали това не е същото добро, което е обиколило света и се е върнало?

Послепис: А вие вярвате ли, че доброто, което правим се връща при вас?

 

 

Прочетена от 661

Биография
Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси