Поредицата за Хари Потър е сред най-успешните книги в света и макар да е ориентирана главно към деца и юноши, тя съдържа толкова много мъдрост в себе си стига да имаме очи да я прочетем и душа да вникнем в нея. Често в живота откриваме някои истини точно в такива книги – на пръв поглед детски, фантастични, но криещи толкова много в себе си.
Признавам, че съм голям фен на книгите и филмите (половината от вас ще се съгласят, другата ще ме помислят за луда, но нали точно в това се изразява красотата на живота – различните мнения).
Чела съм поредицата няколко пъти, на различна възраст и установх за себе си, че всеки път откривам нещо ново, нещо мъдро, нещо истинско, което е част и от моя живот. Но нима това не важи за всички книги? Опитайте да прочетете например „Под Игото“ или „Осъдени души“ на 15, 25 и 35 години и ще видите колкото различно гледате всеки път на една и съща книга.
Но да се върнем на „момчето, което оживя“. Ако трябва да събера всичко, на което ме научи поредицата за малкия магьосник в 10 точки, то списъкът би изглеждал така:
Прочетена от 280
Казвам се Елена Исаева. По образование съм геолог, но по душа съм не толкова здраво стъпила на земята - мечтател и писател на поезия, предимно любовна. Зодия Дева съм, но честно казано няма много невинни неща в мен. Живея в света на книгите, а той е уникален, шарен и изпълнен с различни предизвикателства всеки ден. Понякога така се увличам в тях, че забравям за заобикалящия ме свят. Чувствителна съм по природа и вярвам в доброто у хората, както и в чудесата. В мен бушува палитра от емоции, които понякога се разбират, а понякога ме разкъсват отвътре. Мечтата ми е да насоча цялата тази емоционалност в писането и да създам нещо, което ще трогне хората, нещо, което ще ги накара да изживеят дълбоко скритите си емоции и пориви. Пиша от доста време, но едва сега придобих смелост да споделя творчеството си. Дано и светът е готов за него. Чрез писането изразявам себе си, своите радости и болки, своите мечти и най-съкровени копнежи.
Първите ми две стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“ и накрая, най-щастливият ми литературен момент, беше спечелването на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 – Награда на публиката.
Искам да оставя своята следа в литературния свят.