Гайтани вежди, снага топола

Независимо дали сте топ мениджър в голяма компания или отчаяна домакиня в търсене на свободни минути за себе си, умението да делегирате е от първостепенна важност. Твърде много хора изпитват скрупули, когато става въпрос за споделяне на задължения (респективно отговорности). Страхуват се, че работата няма да бъде свършена достатъчно добре, ще ги сметнат за лениви или ще решат, че не се справят. В действителност делегирането освобождава време в графика ви за нещата, които правите най-добре и обичате да правите, като дава възможност на хората около вас да поемат задачите, които те харесват и по които са компетентни. Това е ситуация, в която всички печелят, най-вече общото дело. С една уговорка обаче. Трябва да се делегира правилно. В книгата си „Супер фокус“ Майкъл Хаят ясно очертава правилата за делегиране, като ги разделя в пет нива, определени от доверието и очакванията ви към изпълнителя. Разбираемо формулираните инструкции към реализатора са гаранция, че няма да получите по-малко или повече от необходимото, а точно това, което ви е било нужно като помощ в дадения момент.

Ниво 1 – Изпълни инструкциите

„Направи точно това, което ти казах. Не се отклонявай от инструкциите ми. Вече съм проучил възможностите и съм решил какво искам да направиш.“

Това е правилният начин да делегирате, когато човекът, който ще изпълни задачата, няма достатъчно опит или пък вече сте взели решение какво трябва да се случи.

Ниво 2 – Проучи и докладвай

„Проучи въпроса, събери информация и ми докладвай какво си открил. Ще обсъдим нещата, после ще взема решение и ще ти кажа какво да направиш.“

Имате известно доверие на изпълнителя, но все пак искате да си запазите правото да решавате.

Ниво 3 – Проучи и предложи

„Проучи въпроса, обобщи информацията и ела при мен с най-добрата си идея. Представи ми аргументите за и против всяка алтернатива и ми кажи какво смяташ, че трябва да направи. Тогава ще ти дам зелена светлина, за да действаш по-нататък.“

Този начин на делегиране е приложим, когато степента ви на доверие към изпълнителя е по-висока, но все още искате да запазите властта си по отношение на вземането на решения.

Ниво 4 – Реши и ме информирай

„Вземи решение и ми кажи какво си направил. Вярвам, че ще проучиш нещата и ще вземеш най-доброто решение, на което си способен, а после ще ме осведомиш. Не искам да научавам от друг какво се случва.“

Този подход е приложим, когато силно вярвате на изпълнителя. Искате да сте наясно (но не и да диктувате) какво се случва.

Ниво 5 – Действай самостоятелно

„Направи каквото сметнеш за добре. Няма нужда да ми докладваш. Изцяло ти се доверявам. Знам, че ще се справиш и имаш пълната ми подкрепа.“

Вярвате безусловно на изпълнителя и не очаквате да бъдете информирани за развоя на ситуацията.

А вие делегирате ли правилно?

 

 

Прочетена от 227

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси