3 март 1878 г. - дата, коя ни дума за слободата на българския народ, дата, коя говори за големото славно минало на българете, кои са пролели толкоз многу кръв, дале са толкоз многу жертве, че ние днеска да си кажем „Слободни сме“.
У тоа велик ден, я сакам да ви питам:
Тачиме ли я таа слобода? И ка я тачиме?
Чуствате ли са слободни?
Знаете ли кво е тва да си слободен?
Мислите ли, че слободата значи, че мое да си прайм кво сакаме?
И моем ли у таа наша слобода да зимаме решениа и да поемаме отговорност?
Многу въпросе, на кои вие самички требва да си отговорите. Я само, че речем едно мое скромно мислене по ньим.
Я сметам, че слободата се свръзва с това да моеш да мислиш с разум. Секо мислещо същество, има и разум. А разума се свръзва с това да си отговорен за нещата, кои връшиш, и освен тва да имаш смелостта да ги връшиш. А кво се види днеска: многу ора, многу приказки, а дела нема. У поледните гОдини, па и от по преди, българина се е научил многу да приказва, ама на ветъра: он разбира от политика, нищо, че неа у ньеа, он разбира от майсторлък, нищо, че не мое да тури един контакт; он разбира от работата на другите ора, нищо, че не мое да е свръши, он разбира от сичко, ама знае малко. Но мое да псува, особено на некоя чашка рикийка. Е, ора, това слобода ли е?
А да не говорим кога ни се случват разне работе, къде ни не аресват, ка обвиняваме секой друг, ама не и назе си.
И само да ви думам, че не според мене, а по принцип слободата значи да мислиш и действаш с разума си, ама докато се подчиняваш на некви законе, а не да си прайш кво си сакаш - и редно, и нередно.
Я вервам, че още има слободни ора, а сички други, они са под властта не на друг народ, а на собствениа си егоизъм и неморал.
Честит празник, народе! Поразмишлявай над думата слобода и бъди слободен!
СБогом, мили ора и до другия петак.
Свободни ли сме днес?!
Свободни ли сме днес?! Едва ли!
Заключени сме в собствените си беди,
нечисти мисли и фалшиви идеали,
в душата болката кънти…
войни, разруха, свят във горест,
човещината нейде спи,
животът ни е сякаш болест,
какво ли радва нашите очи?
Все някой друг е отговорен
за неуспехите, за болката дори,
светът ни е безцеремонен…
Свободни ли сме във лъжи?
Страхът - избрана е пътека,
приятелите са със цел.
Къде изчезна днес човекът
готов да действа и да бъде смел?
Дори в ума не сме свободни
отговорността да понесем
за живота ни подмолен,
за собствения празен ден.
Избор даже днес не правим
за щастието на нашите деца,
и всеки друг ни е коварен,
но не и собствената глупота.
И ще намерим ли човека,
който вместо нас да победи
собствените неуспехи,
и свободата да ни подари?!
Прочетена от 267
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……