Здравей, скъпи читателю!
Чувал ли си някога за казаслък? И аз не бях! Но една незабравима разходка из уличките на Възрожденска Трявна ме запозна с този стар занаят, заемал важно място в бита на тревненци.
Тези дни посрещнахме Тодоровден - Конският Великден - и пред очите ми мигом се появиха червените вълнени пискюлчета, окачени на конете. Но казасите („казас” - тур. „обработвач на сурова коприна”, а по - късно търговец на коприна) изработвали също така такъми за коне, гайтаните на традиционните български облекла, колани за жени, пискюли за мъжки и женски фесове (носели се от омъжени жени) и чорбаджийските потури. Тези гайтани били най-често тъмносини или черни. Пискюлите на фесовете се изработвали от тънка и фина прежда. Казасите изработвали всички свои изделия ръчно или на малки станчета.
Багрилата на вълнените и копринените конци майсторите извличали от природата и зорко следели за наситеността на цветовете. За получаването на трайни растителни бои казасите разчитали на зографите, а трайността им изпитвали след няколко изпирания и изсушавания на слънце. Казаслъкът и копринарството в Трявна се развивали заедно и в годините преди освобождението вървели ръка за ръка. И не е случайно, че упадъкът на единия занаят довел до изчезването и на другия.
Казасите използвали бяла, тъмночервена или тъмносиня прежда за изработването на конските такъми. Преждата била по-тънка и майсторите я засуквали докато из под чевръстите им пръсти не се появили оглавникът (юзда), поводите, нагръдникът, подопашникът и коланът, който преминавал вертикално през корема на животното. Богатите и гиздави башлъци (пищна украса от пискюли, която поставяли на главата на коня и за която закачали юздите) на тревненските майстори били истинско произведение на изкуството. Допълнително те нанизвали малки топчета и мъниста, наричани дюймета, за да предадат още повече пищност и красота на конските украшения. Топченцата (синците) се нанизвали предварително на вълнената или памучната прежда.
Тревненските казаси изнасяли своята стока извън пределите на османската империя. Представяли я по големите градски панаири и пазари - Узунджовски, Одрински панаири. Стигали чак до Русия. В град Трявна казаският еснаф бил на голяма почит, тъй като сред тях имало и много добри търговци. Всяка пролет, след като майсторите изнасяли изработената си през зимата стока, еснафът избирал няколко свои представители, които да тръгнат по пазарите и да разпродадат всичката стока. А след завръщането си поделяли припечеленото.
Красотите на казаслъка владеели всички по-големи и известни пазари и славели своите майстори като истински художници, а еснафът в града устоял на промените във времето.
Изкуството, читателю, е навсякъде около нас! Ела с мен и следващата седмица, за да преоткрием нов български занаят!
Прочетена от 523
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!