Гайтани вежди, снага топола

Да надникнем: Мутафчийският занаят

Ваня Йорданова

Поредица: "Възрожденска огърлица"

Здравей, скъпи читателю! 

Възражденският българин умеел бързо да се приспособява към промените на своето време и заедно с развитието на определена стопанска дейност да развие и различни занаяти. Такъв бил и мутафчийският занаят. Еснафът на мутафчиите вървял в своя разцвет ръка за ръка с кираджийството (кервани със стока за търговия). Майсторите занаятчии изработвали чували, дисаги, торби, колани за едрия добитък от козинява прежда.  Отглеждали се големи стада кози с цел използването на тяхната суровина за мутафчийската стока. Кираджийството се разраствало с развитието на занаятите и търговията на българските чорбаджии. Чувалите и торбите от козинява се тъкали на вертикален стан, а самата прежда се предяла на няколковретенен чекрък. 

Най-големите мутафчийски средища по време на Възраждането били Трявна, Габрово, Севлиево, Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Устово и др. Известните габровски чували за жито (прешови) се изработвали в големи количества от стотици мутафчии. 

Изработката на изделията преминавала през няколко етапа на усилен труд, сред които требене, разбиване на козината, предене, тъкане. Майсторите умело украсявали своите изделия и използвали естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяво и черно. 

Мутафчийството бележи своят най-голям разцвет по време на Кримската война, но също така замира няколко години по-късно. В Трявна занаятът намерил плодородна почва за развитие както заради наличието на необходимата суровина, така и заради засиленото търсене на мутафчийската стока за прибиране и пренасяне на селскостопанската стока. Тревненските мутафчии разчитали на доброто развитие на местното животновъдство, но и на търговски взаимоотношения с външни доставчици. 

За разлика от овчата вълна, използвана за изработване на килими, черги и облеклото на българина, козята прежда не се боядисвала, а се е разделяла по естествените ѝ цветове и дължина по време на требенето. В този процес вземали участие и жените на майсторите, докато в преденето и тъкането участвали само мъже. Работилниците им се намирали на градската чаршия, но някои занаятчии използвали приземните етажи на домовете си за изработването на мутафчийската стока. Влагата в тях спомагала за по-лесната обработка на вълната.

Докато занаятът гаснел из българските земи, в Трявна той все още бил на почит и градът изобилствал с мутафчийски работилници до 60-те години на XX век. 

Прочетена от 290

Биография
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси