Гайтани вежди, снага топола

Покрай  последните срещи на  Клуб "Приятели на книгата" се рових доста в творчеството на уж известни и познати ни  български творци. Открих истински съкровища, малко известни техни творби,  показващи още едно интересно лице на вече традиционно оформената представа за тях. И не се разочаровах, напротив, бях изненадана и удивена, очарована от способността и шанса да открия още един прочит, своя - на Вапцаров, Смирненски, Пеньо Пенев.

В българската литература уж има прекалено много поетеси, а когато се стигне до  изучаването им в училище или представителна извадка за определена епоха,  те се оказват символично малко. Едно мое търсене случайно ме натъкна на великолепни творби  на Мара Белчева. Ако не виждах името й  под майсторски написаните лирически миниатюри, бих се зарекла, че това е дело на  великия „жрец на словото" Пенчо Славейков.

Колко малко всъщност знаем за нея и  още други изключително талантливи  поетеси във все още мъжкия свят на Голямата литература. Струва си да излязат на светлина техните  незаслужено забравени стихове. Има много мъдрост, красота и дълбочина на идеи и послания в тях. Не става дума  за любовни стихове, а за онези, свързани с „непреходното преходно на душата", без което дори днес и ние не можем в 21 век.

Днес аз открих малко съкровище и го споделям с вас.  Открийте и вие вашето!

Родих се да живея в бури...

Мара Белчева

Родих се да живея в бури -

но  ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

"Чуй, тихий извор е дълбок!"

 

ми каза той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач, и смях.

Прочетена от 445

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси