
Здравейте, Компанията Ericsson раздава безплатно преносими компютри, с цел да се противопостави на Nokia, която прави същото. Ericsson желае да разшири своята известност. По тази причина Ericsson раздава безплатно новия преносим компютър WAP. Всичко, което трябва да се направи, е да се изпрати това съобщение на 8 ваши познати. До около две седмици ще получите компютър Ericsson T18. Ако съобщението бъде изпратено на 20 или повече души, ще получите дори компютър Ericsson R320. Важно: Копие от съобщението си трябва да изпратите на anna.swelung@ericsson.com.Важно е да се знае, че това не е измислица, а наистина действа! Затова, доставете си удоволствие, като си направите подарък с един от тези преносими компютри.
Това съобщение обикаля в момента нета. Странно е, че ми го пратиха и хора, които имах за сравнително интелигентни.
Това съобщение обикаляше и през 2001-а, когато Ериксон все още съществуваше като фирма /от няколко години е притежание на Сони и марката е Сони Ериксон/, а телефоните R320 и T18 бяха сравнително нови.
В момента надали някъде има работещ модел от тях.
WAP е протокол за изобразяване на уеб сайтове на екрана на GSM-a. И той е ужасно остарял и не се ползва.
Всъщност Ериксон официално оправдаха това съобщение още през 2001-а. Всичко друго е ламтежа на българина да не се мине и да набара авантата.
Прочетена от 782
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.