Гайтани вежди, снага топола

Като ехо е душата ни

Камелия Иванова

Поредица: ""

Като ехо е душата ни. Съществува, има я, но е няма. До момента, в който славей запее в гората или пък ручей заподскача по камънаци. Жива е, нещо в нея шепти, но е няма. Не можеш нито да я чуеш, нито да я усетиш. До онзи миг, в който някой прошепне: „Обичам те". „Обичам те, обичам те" - повтаря душата и става светла, голяма, пееща. Или „Боли" се чува някъде сред гънките на планинатата и душата се свива, защото дори и ехото трудно повтаря тази дума. Звук и трябва на душата ни, гърмове да падат, клони да се отронват, листа да летят по вятъра. За да повярва в себе си, за да се усети, за да проговори. А с какви хубави гласове са надарени човешките души. Какви песни редят. И какви прекрасни светове се раждат от песните им. Стига да има кой да направи едно мъничко нещо - да даде глас на душата, нашепвайки й, пейки й, дарявайки я. С нежност, с любов, с ласка, с плесник, с буря. Нежността тя ще повтори и ще превърне в река, любовта ще утрои и ще превърне в океан. А бурята ще претвори в цветя. Като ехо, тръгнало от ручея, прелетяло върховете и стигнало до морето, за да запази спомена за едно „Обичам те" и да претвори болката от една раздяла.

Като ехо е душата ни. Умира единствено обградена с мълчание.

Прочетена от 350

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси