Гайтани вежди, снага топола

В началото си бил сам и може би си се опитвал да го направиш с подръчни материали или си го правил, без да се замисляш за това. Идентифицирайки го напълно с личността си, си го изграждал, изграждайки я. Но никой не е своето име. Името ни е само допира в световното общуване. Началата ни са дълбоко в него и много извън него, но само, чрез него можем да ги открием, разкрием, изложим, продадем или дарим - споделим.

То е сергията. На нея може да няма кой знае какво, а може да има нещо твърде скъпо, но не и чак толкова необходимо. Нещо крайно потребно, пред което да се редят опашки. То, обаче е онова, което насочва хората към нас. Важно е.

Ако ни трябва осветителен уред няма да влезем в оръжеен магазин, нито ако ни трябва въздушна пушка ще я потърсим в млекарницата. Е, разбира се има и изключения. Ако един пияница разполага с пари, независимо дали му трябват кабарчета, потник, ракетна установка или тиранти на детелинки, все ще си ги търси в кръчмата. И разбира се, няма да ги намери. Подобно него, склонен на мърморене човек е много, много вероятно да търси перманентно при теб това, което най-учтиво не му предлагаш. Да плава в богатото литературно разнообразие в интернет, да се върти като винена мушица (другите сравнения ще се неуместни, че ще засегна изтънчения му вкус), из преситения ни книжен пазар и след като е видял, че има всичко, което търси, разочарован пак да кацне при теб, където най-после няма да открие четивото си и ще има повод да си мърмори.

Разбира се, все ще има и заблудени хора, които ще са подведени не от името, което си изградил, а от информацията за името, която недобросъвестни хора са разпространили. Те също ще потърсят при теб, това, което не им предлагаш. Ще останат разочаровани, а може да останеш разочарован и ти. Но това означава, че вече имаш име, щом могат за него да се измислят и лъжи, а и често подведените не откриват очакваното, но нещо много повече от него и след краткото разочарование, идва по-голямата, щастлива изненада.

Пример: преди време няколко жертви на социалните ни сътресения, бродещи досущ като мургави хлапета на пазара, из интернет, дърпаха посетителите за ръкавите или за каквото се докопаха и им викаха:

"Бате (Како), ей на оня щанд има нещо мръснишко". И ги насочваха към името ми. Вместо петаче искаха някой да им каже: "Герой си, мъжки!"

Идват при мен подведените. Смутени са, смутен съм. Но в крайна сметка имаше и такива, които разбраха, че не са търсили това, което са си мислели, а точно това, на което са попаднали.

Аз пък разбрах, че името е и отговорност, която трябва да се устоява.

От самото начало го сравнявам с щанд. Неслучайно! Едни от най-щастливите моменти в живота ми са на панаира на книгата, на щанда на "Буквите" и частица от мен винаги ще остане да живее на този щанд и да гледа на целия живот като на един огромен панаир на книгата. И ще предлага своята. Има и още нещо: бивш продавач на вестници съм. От тогава добих рутината бързо да зареждам щанда си, с това, което се търси. И повярвайте ми, огромно беше изкушението тогава, когато идваха толкова клиенти да търсят "нещо мръснишко", наистина да го получат.

Но тогава съобразих: Ще се върже ли името ми с всичко останало, което му възлагам да представлява? Реших, че не.

Не направих компромиса и устоях позицията му, без значение, колко заблудени още ще търсят това, което няма да открият.

Името не е и не бива да бъде цел, то е средство, но за целта е много важно, какво е средството.

А тук става въпрос за основно. Над което трябва непрестанно да се работи.

Прочетена от 777

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси