В началото си бил сам и може би си се опитвал да го направиш с подръчни материали или си го правил, без да се замисляш за това. Идентифицирайки го напълно с личността си, си го изграждал, изграждайки я. Но никой не е своето име. Името ни е само допира в световното общуване. Началата ни са дълбоко в него и много извън него, но само, чрез него можем да ги открием, разкрием, изложим, продадем или дарим - споделим.
То е сергията. На нея може да няма кой знае какво, а може да има нещо твърде скъпо, но не и чак толкова необходимо. Нещо крайно потребно, пред което да се редят опашки. То, обаче е онова, което насочва хората към нас. Важно е.
Ако ни трябва осветителен уред няма да влезем в оръжеен магазин, нито ако ни трябва въздушна пушка ще я потърсим в млекарницата. Е, разбира се има и изключения. Ако един пияница разполага с пари, независимо дали му трябват кабарчета, потник, ракетна установка или тиранти на детелинки, все ще си ги търси в кръчмата. И разбира се, няма да ги намери. Подобно него, склонен на мърморене човек е много, много вероятно да търси перманентно при теб това, което най-учтиво не му предлагаш. Да плава в богатото литературно разнообразие в интернет, да се върти като винена мушица (другите сравнения ще се неуместни, че ще засегна изтънчения му вкус), из преситения ни книжен пазар и след като е видял, че има всичко, което търси, разочарован пак да кацне при теб, където най-после няма да открие четивото си и ще има повод да си мърмори.
Разбира се, все ще има и заблудени хора, които ще са подведени не от името, което си изградил, а от информацията за името, която недобросъвестни хора са разпространили. Те също ще потърсят при теб, това, което не им предлагаш. Ще останат разочаровани, а може да останеш разочарован и ти. Но това означава, че вече имаш име, щом могат за него да се измислят и лъжи, а и често подведените не откриват очакваното, но нещо много повече от него и след краткото разочарование, идва по-голямата, щастлива изненада.
Пример: преди време няколко жертви на социалните ни сътресения, бродещи досущ като мургави хлапета на пазара, из интернет, дърпаха посетителите за ръкавите или за каквото се докопаха и им викаха:
"Бате (Како), ей на оня щанд има нещо мръснишко". И ги насочваха към името ми. Вместо петаче искаха някой да им каже: "Герой си, мъжки!"
Идват при мен подведените. Смутени са, смутен съм. Но в крайна сметка имаше и такива, които разбраха, че не са търсили това, което са си мислели, а точно това, на което са попаднали.
Аз пък разбрах, че името е и отговорност, която трябва да се устоява.
От самото начало го сравнявам с щанд. Неслучайно! Едни от най-щастливите моменти в живота ми са на панаира на книгата, на щанда на "Буквите" и частица от мен винаги ще остане да живее на този щанд и да гледа на целия живот като на един огромен панаир на книгата. И ще предлага своята. Има и още нещо: бивш продавач на вестници съм. От тогава добих рутината бързо да зареждам щанда си, с това, което се търси. И повярвайте ми, огромно беше изкушението тогава, когато идваха толкова клиенти да търсят "нещо мръснишко", наистина да го получат.
Но тогава съобразих: Ще се върже ли името ми с всичко останало, което му възлагам да представлява? Реших, че не.
Не направих компромиса и устоях позицията му, без значение, колко заблудени още ще търсят това, което няма да открият.
Името не е и не бива да бъде цел, то е средство, но за целта е много важно, какво е средството.
А тук става въпрос за основно. Над което трябва непрестанно да се работи.
Прочетена от 777