Изложбите са интересни събития. А още повече шведската маса след тяхното мило откриване. Какво преживяване и фина емоция! Каква изтънченост озарява лицата на всички интелектуалци, дошли да попият непреходната красота от платната, а после, изпълнените с духовна енергия тела да се юрнат към отрупаната маса „преди да са дошли шведите".
Посетих една много пъстра изложба преди няколко дни. Карикатури. Балкански. Хуморът реже като бръснач. Мислех, че съм се насмяла с онзи нагарчащ нашенски смях до пръсване, докато разглеждах творбите, но бях посгрешила. Очакваше ме смях през сълзи само след няколко часа.
За шведската маса иде реч, където шведи, естествено, нямаше. Вместо това милата родна картинка от изгладнели и ожаднели до озверяване интелектуалци атакуваха като турски орди заредената с храна и напитки маса. „Госпожа Х. ще седне при нас" - разбута навалицата сервитьорско руса интелектуалка и не си играе с чинии, а грабва две плата и отлита. Челният ú пример бе толкова ярък, че след броени минути изчезнаха по подобен начин цели купи салати, бутилки и ястия.
По-гладни ли сме от твоето време, Алеко? По-жадни? По-малко ли имаме душа? Уж сме свободни и европейци, а живеем във време разделно и тиха война. Разделя ни границата на интелектуалната простащина.
Смях се през сълзи. А после, потресена, си тръгнах. Така ли трябваше да постъпя, не знам. Утре се открива нова изложба с картини ...
Прочетена от 342