Гайтани вежди, снага топола

От първи октомври стартираме нова програмна схема, както е любимото клише на всички телевизионери. Истината е, че за няколко месеца установихме плюсовете и минусите на колонките, появиха се много нови "колонкари" и решихме да разместим малко колонките по-съвпадаща си и с плавни преходи поредица.

 

Понеделник:

Стефан Кръстев /Cefules/- За книгите и хората.

Това е единственият ден в седмицата, където колонката ще се води само от един автор. В Цефулес горят не една, а много души и той всеки път е различен.

 

Вторник

Стоян Стоянов /traveller/ - Отложени мълчания

Хрисимира Минковска /лепидоптерия/ - Домино

 

Сряда

Нали знаете кой работи всяка сряда? Да, точно така - шефовете. Сряда е шефския ден.

Гръмотевицата на Иван Богданов от "Когато гръм удари", ще се омекотява от ехото на Камелия Иванова /бакара/ в "как... Ехото заглъхва".

 

Четвъртък

Илияна Каракочева /Ина Крейн/ - Време за възкръсване

Оборотна колонка - тук през седмица, ще даваме трибуна на желаещите от Вас да кажат собственото си мнение. Пишете ни на info@knigite.bg

 

Петък

Северина Самоковлийска /Annabelle_/ - Alter Ego

Зорница Раданова  /zina/ - Усмивки зад стъклото

 

Събота

Събота е блондинския ден. Една скрита блондинка - Илияна Делева /Ила/ и една явно - Ирена Бочева /Ирена сирена/ ще пият "Кафе за отслабване" в "Мансардата на бляновете"

 

Неделя

В неделя и Господ си почива. Но работи Лариса Ангелова, която ни развежда из "Моите ягодови полета... завинаги".

Но и тя е смъртна и се уморява, затова се търси талантлив хуморист, с който да разделят дългите неделни коктейли.

Прочетена от 476

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси