Напоследък това Вдъхновение ме вбесява до границите на плюс безкрайност. Как на мене се случи такова твърдоглаво и инатливо? Марко Тотев съм и това е. Другите поети се скъсват да пишат и публикуват, да издават книги два-три пъти в годината, ама те си имат културни Вдъхновения, а моето на нищо не прилича. Опитах се уж да го прикоткам с малко комплименти, пуснах му дори турски сериал, а дано малко му се разтъжи душата, да пророни някоя сълза, та хеле и аз да напиша разтърсващо душата любовно стихотворение. Ама не! Седи отвън на прозореца в тая есенна вечер и гледа - какво пък толкова взе, че ú хареса на Софийската мъгла и мириса на дим? Да влезе, да пийнем чай, да си кажем някоя приказка, да напишем две-три стихотворения. Есен е, конкурсите започват да никнат като пролетни гъбки пред Коледа, да отчетем и ние няколко участия. За какво толкова се цупи и прави фасони? Да не иска Шекспир да му нарисувам? Криза е, няма такива екстри. Ако не се стресне, ще грабна метлата и ще го пратя право в електронната кофа, а от там връщане нямаааа!
Аха, ето го най-после, пристига измръзнало, пристъпва от крак на крак до компютъра. Ще го хващам, докато още е с чувство за вина - да напише две-три колонки набързо, че кой знае кога пак ще се мерне насам!
Ако и вашето вдъхновение го гони пубертет или критическа, или македонски инат, хваща накъдето си иска и както желае, оставете го на пост и молитва, то сега баш му е времето. Пък да видим кой кого!
Прочетена от 399