Гайтани вежди, снага топола

За едно неистово вълнение... и един любовен роман

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Веднъж видях това треперене, преди около петнадесетина години. Рано - рано, в едно
квартално кафене. Човекът не изглеждаше едва свързващ двата края. Напротив, държеше
се доста доволно, често черпеше вечер който му е симпатичен. Мен - неведнъж, харесваше му да сме на една маса и в една компания. Знаеше, че пиша, но предпочиташе той  да приказва за това - онова. Не ми беше разкрил тревогите си, най-вероятно и самият той не ги допускаше до съзнанието си. Но в тази сутрин, без да съзнава, се показа. От предишния ден знаех от него, че е пуснал безплатна обява в един от всекидневниците ни: предлагаше майсторски услуги за лепене на фаянс и теракота. Изглежда, не разчиташе много някой да го потърси. Онази сутрин си беше усмихнат и уверен, както обикновено. Докато иззвъня мобифонът му. Помните онези чудеса, нали? Едни огромни, бързо им падаше батерията, скъпо струваше всеки разговор по тях и изобщо минаваха за лукс, достъпен само за мутри и бизнесмени. Предишната вечер човекът ми обясни, че изобщо не било толкова скъпо, но сам не би го ползвал за разговори, а му трябвал, за да е постоянно на линия и т.н. И апаратът оправда необходимостта от притежанието си. Това беше оферта към майстора, той даде условията си. Успя да овладее гласа си, но не и пръстите си. Видях ги как треперят, докато записваше координатите на клиента си. И разбрах състоянието му. Разбрах колко е важна тази поръчка за него. За секунда му е приличало на хубав сън. Сън, от който го е страх да се събуди. Станало е точно според най-добрите му надежди, но не и според реалните му очаквания. И когато нещата са се сбъднали по начин, по който не е свикнал, от една страна -
било го е страх да повярва, за да не бъде след миг разочарован, от друга - искал е да повярва, защото все пак го заслужава. Краткотрайна обърканост в очакване на следващия момент, в който ще се изясни дали това не е някаква шега на съдбата или на сетивата.

     Тежко ми е да разкажа кога видях друг път същото това треперене. Беше преди около
шест години. Брат ми вече беше получил решението на ТЕЛК и чакаше пенсията си, но си
нямаше представа колко дълго ще чака, колко пъти ще се стряска, ще вижда ангел в лицето на пощальона, който звъни на вратата и изрича името му, преди да се окаже, че го е търсил за нещо друго, не и за очакваното.  В това време беше натрупал дългове. Дребни, но на него му се струваха огромни. А когато дългоочакваното писмо все пак дойде, той не беше вкъщи. Дори най-близките му не подозирахме какво му е отвътре и когато се появи, си мислехме, че просто ще му предадем радостна новина. Все пак получаваше шест или осем пенсии накуп. Добра причина за радост, но това все пак бяха по-малко от четиристотин лева. Колко са му
се сторили - не знам. Но ясно видях как дъхът му спря, в изпитателния му поглед имаше отчаяние, обърканост... И една безкрайна болка. Част от него си мислеше, че не е вярно, че макар да е недопустимо точно аз и майка да го правим, това е жестока шега с него. От друга страна - имаше я надеждата, че е вярно, вярно, вярно... Пак същото треперене, когато хвана писмото. Трябва да кажа, че за един кратък отрязък от секундата, когато разбираше, че е вярно и не е сън, от който ще се събуди, това беше най-богатият човек на планетата. А ставаше въпрос за по-малко от четиристотин лева!


     Виждал съм същото треперене при възрастен художник, който обичаше и да си пише - както сам твърдеше - за себе си. Но когато видя свои хумористични афоризми, публикувани, вече не си спомням в кой вестник, човекът издаде какво са означавали за него писанията му. Макар и изявен културтрегер в друга област.

      Наскоро видях това треперене в най-масовия му вариант: поне при трима се появи, а май и аз така съм треперел, макар и да не съм склонен да забелязвам себе си. Случи се на премиерата на "Антология нова българска проза". Вълнение, еднакво по сила с гореописаните, макар и толкова различно като същност и дух.

      Година по-рано обаче го видях в един от най-печалните и най-размислящи варианти. Накара ме да се замисля колко много са хората, които недооценяват нещо толкова достъпно, може би точно защото е толкова достъпно, а в което има щастие. Щастие, за което много хора само мечтаят. За жалост, никой от тези недооценяващи хора няма сега да е точно в този сайт и да чете точно тази колонка, но случката е показателна за още много, много неща в живота ни.  Връщах се с мотрисата от Пловдив към Асеновград. Епизодът няма да забравя. Сценката се разигра като в ням филм. Само мимики и движения. Жените бяха в другия край на вагона. Двете по-млади не ги видях добре. Важна беше възрастната. Облечена като за работа в полето. Изглежда, беше тръгнала на такава. Заговориха се, по-младите й дадоха книгата. Не видях заглавието, но беше достатъчно шарена, за да се досетя. Най-вероятно любовен роман. По лицето на селскостопанската работничка се изписа недоверие. Отдалече се виждаше същото това треперене. Не е и предполагала, че ще й подадат томчето. Мислела е, че ще й откажат и го е поискала просто така. Разгърна го и в следващите петнадесет минути - докато слезе в Крумово, беше в един друг свят.  Да, за нея това се оказа сън, от който твърде бързо, разочарована се пробуди. И ако животът на някои не е оставил време и място за книги, то колко много са тези, които пропиляват същия този разкош!

Прочетена от 315

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси