Гайтани вежди, снага топола

За отзивите, литературните салони и човешката глупост като цяло

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

След като Cefules в понеделник подаде топката, а вчера Traveller е вдигна високо над мрежата, всякакви надежди, които имах,  че мога да напиша една нежна и спокойна колонка се изпариха. Мен ми остава само да забия топката  силно в пода, така че да прогърми като гръмотевица. Каквато е и идеята на колонката, като цяло.

Две неприятни тенденции набират сила последно време в сайта.

Едната са... отзивите. Борбата с тях, е като борбата с напълняването  - всички знаем какви храни точно трябва да ядем, но все си вземаме от така наречената „junk food". И с отзивите е така. Първоначално замислени като средство за подпомагане на авторите, те бързо се превръщат в обикновена клакьорщина.

Само по себе си общуването чрез литература не е чак толкова лошо. Но има достатъчно сайтове за запознанства, маскирани като литературни. И това, че много хора почнаха да преливат от такива в Буквите, не е причина да пренасят /за кой ли път/  лошите навици оттам. Буквите са на нивото, което са, точно защото се противопоставят на тази тенденция. Голямото ни цепене с Хулите през 2003-та дойде точно защото аз упорито твърдях /и продължавам да го правя/, че Буквите не е сайт за запознанство.

Какво пречи всъщност всичко това? Че следствие на „клакьорщината" обещаващи автори, започнаха силно да свалят нивото и да пишат, така че да се харесат на другите. Това също е култура, също е продаваемо /даже в по-голяма степен/, но центърът на тази култура е Димитровград и фирмата на един друг колега инженер.

Всички автори обичат да са хвалени /то затова и критиката не пробива по тези сайтове/, но ако целта им е единствено това, мога да им препоръчам лично адресите на няколко други сайта /които вероятно знаят добре/. Тук все още творим литература. Както не веднъж съм казвал - предпочитам да затворя сайта за публикации, отколкото бавно, но планомерно да му сваляме нивото.

Другата неприятна тема са... условно да го наречем литературните салони. Вярно е, че и те в началото са били положително явление. От един такъв, в зората на българската литература, тръгва връзката на Евгения Марс с Иван Вазов.

Няма нищо лошо в това, група автори да се събират някъде и да си рецитират произведенията. Аз лично не виждам смисъл от това, тъй като го гледам вече девета година он-лайн, но явно хората имат нужда от подобно общуване. Лошото започва, когато ограничаването на достъпа до подобни салони се използва като начин за контрол - ти сега не ме слушаш, значи този петък няма да те поканя, а пък ние от... еди къде си, ще правим среща с еди коя си автора /сякаш не си пишете по цял ден отзиви по сайтовете, но е друго официалното/, и ти ако продължаваш да ми критикуваш така произведенията никога няма да бъдеш поканена.

И прочие, и прочие грандоманщини. В това също няма нищо лошо. В една незабравима книга пише - „Ликвидирай баламите, тарикатите сами ще измрат". Явно по тези сайтове има много овце за стригане и малкото хора с организаторски способности, бързо успяват да заформят някаква група. Оплакването тук е не „защо мен не ме канят". Напротив, чудя се как да отбивам поканите. Проблемът е, че тази тайнственост се пренася и към мероприятията на Буквите. Хората по аналогия, а може би и чрез добре пуснати слухове си мислят, че те са „само за избрани". Имаше много такива питания на двубоя в събота - „аз отдавна чета сайта и много ми се идваше, но си мислех че е само за..." и прочие, и прочие...

Фондация „Буквите" никога не е организирала затворени събития. На всички наши събития входът е свободен и безплатен /нищо, че ни питаха вече защо не слагаме вход/.

Дами и господа - смело идвайте на мероприятията на Буквите. И на съботната среща на клуб „Приятели на книгата", и на множеството премери, които предстоят през април.  Всички тези събития организираме за вас /и хвърляме средства и човешки ресурс за това/ , а не да се самоизтъкнем  и задоволим комплексите си.

П.С. Всъщност има и едни полузакрити събирания - тези на ръководството на Фондацията, макар че и там често каним външни хора. Но не вярвайте на всички слухове и на показанията на келнерите. Докато келнерките, виждайки ме с групата красиви жени, с които влизам в поредното заведение, си намират работа в някъде другаде набързо, а келнерите висят с изплезени езици и забравят да ни обслужат, всички тези красиви жени отварят по един тефтер и се започва - Богданов, защо това и това не е направено още!

 

Прочетена от 589

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси