Гайтани вежди, снага топола

 

- Отказвам мъжете - сподели ядосано тя.

- Искаш да кажеш, че вече няма да си кучка и да правиш толкова много секс - попита я невервящо колежката й.

- Кой е споменал секс? Казах - отказвам мъжете.

Сцена от филм. Замисляща ме. Не че не знам разликата между мъже, секс, любов и всякаквите там разновидности.

Мразя да правя секс. Всъщност, не зная дали мразя. Не ми се е случвало. Все до правене на любов го докарвам.  И после... Ами, после е като всяка любов. Едно такова - объркано, крехко, беззащитно. Мразя да правя любов. Мразя любовта.

Толкова добре се чувствам без нея. Едно такова спокойно море, в което може да се плува... без помощни средства. По някога някоя вълна се появява, за да можеш да се гмурнеш под нея и да усетиш топлия й допир. Докато не се появи онова, тъмно и поглъщащо те нещо, наречено Любов. И какво й е хубаво на любовта? Трябва да споделяш, да те споделят и все да мислиш, да мислиш. Пък какво си направил, пък дали да кажеш  това или онова, дето можело да нарани другия. А това е толкова трудно нещо. Фактите са си факти, истината си е истина. Нея не я интересува боли ли или не. Истината няма морал. Тя има една единствена своя цел - да съществува и да бъде видяна. Дали ще боли или ще обърне живота на някого, това не е нейна работа. Истината, да ме извинят занимаващите се с етика, не е морална категория. Понякога тя има потребност да бъде споделена, но като цяло и това не й е необходимо. Тя си е самодостатъчна. Тоест, достатъчно й е да съществува. Моята истина, твоята истина. Абсолютната истина. Колкото и тя уж да не съществува, има я и чака да бъде видяна. Никога ничия Истина. Нито добра, нито зла. Просто Истина. И, когато, по неизвестни причини, ти си свързан много дълбоко с Истината, с онзи Всемир, който дори не можеш да си представиш, тогава... как да мислиш за нещо като някой се обидил, друг се наранил, а трети не те разбрал, разбираш ли...

Мразя да правя любов. Не умея да правя секс. Обичам споделеността. И правенето на любов е сливане, макар не винаги да е свързана с взрив. Случва се понякога. Но защото сливането е по-голямо, а защото си му е дошло време за взрив. Не познавам друг вид секс. Познавам само този. А него не обичам да го правя.

Така че

- Отказвам сеска - споделям искрено аз.

- Искаш да кажеш, че отказваш мъжете? - попита нещо в мен.

- Кой е споменал мъже? Много често, те са единствените, които могат да открият, че „невинни ангели са твоите очи"*.

 

 

 

*Виктор Макаров

 

Прочетена от 410

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси