Димитър Общи /Димитър Косовеца, Димитър Николов/ е един от малкото революционери с еднозначна оценка в народната памет.
Не се говори за смелостта му, въпреки медалът лично закачен му от Гарибалди и и званието полковник в армията му.
Не се говори за водачеството му, въпреки няколкото чети, които е водил, както и отряда в Критското въстание.
Никъде не се казва - то това си беше негов начин на работа - първо да действа, а после да докладва. А и Левски все го държеше настрани от пряката работа.
Никой не казва и - „Апостолът така и не му даде възможност да се прояви",
За него не казват - „неиздържал". Тежки бяха турските мъчения, трудно му беше, не издръжа.
Всъщност за него не говорят нищо. Въпреки участието му в Първата легия, въпреки боевете при Гарибалди, подвизите му в Критското въстание, множеството чети в Македония и по Балкана, в народното съзнание той остана само с едно име
Предател!
Прочетена от 1300
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.