Гайтани вежди, снага топола

За автора и отново за онова странно куче

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 

Започнах колонките си с историята за едно странно куче. Куче от улицата, само открило своето призвание в служба на човека. Вроденото у него му подсказва, че жилищния район, в който е попаднало, има нужда от него.

Държи се мило с хора и животни на територията и строго - с прекосяващите я непознати. Скоро става любимец на живущите, възприеман като съвестен служител, пазач и символ. Писах историята, преди да знам, че ще се нанеса да живея в този квартал. Тогава сравних литературния текст с кучето. Случилото се впоследствие с него ме изпълни с болка, но и с едно странно усещане за надежда и освобождение от натежаващите ми мисли. Трябваше да минат месеци, докато разсъжденията ми достатъчно се избистрят, за да пиша отново за него. За кучето - този път не като за литературен текст, а като за автор. Защото сравнението е неизбежно.

Не беше за пръв път - пазачът стана майка. На седем игриви хубавци. Последния път, когато го видях до семейството му, ми приличаше на някой от бедняците, сред които живях, преди да се нанеса в района му. Държа се много мило и човешки. Ако можеше да говори, щеше да ми каже това, което показваше с поведението си: „Заповядайте в колибката ми, с каквото имам, ще се почерпим." На другата сутрин изчезна. Кой да му обърне внимание? Улична порода. В бройката на невръстните също не можехме да сме сигурни. Поотраснали, припкаха насам - натам и едва когато опустя, след като любимците ги нямаше от поне седмица, започнахме да се питаме къде са.

Малките скоро се появиха. С маркирани уши. Но не и майката. Възрастна, по-трудна като женска за кастрация, вероятно е приспана. Плати, че е изпитала любовта, с живота си.

Питам се, ако можеше да го предвиди, би ли го сторила? И почти съм сигурен, че при интуицията, която проявяваше, е предвидила какво ще се случи някой ден.

Кученцата бяха много хубави. Вероятно бащата е бил чистокръвна немска или европейска овчарка. Прибраха ги бързо по домовете. Тя си отиде, за да ги има тях. Такава беше цената.

И по нещо прилича на автора. Изкуството иска жертви. Знаем го. Знаем и това, че животът е толкова кратък. Готови сме да пренебрегнем личния си живот, да пропуснем безценни изживявания. Подобно на нея, да поставим любовта си и над службата си, в която сме добри и която обичаме. И не можем да изберем различното, защото такава ни е природата.

А с подрастващи кученца или с книги - с неща, по-скъпи от съществуването, животът продължава!

Прочетена от 897

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси