Гайтани вежди, снага топола

Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените.

Е, целият нет се сбърка да го пита по скайпа - Оправил ли се е с оная поетеса?

Замисля се Иван - той кой ли не би се оправил с нея, с тия къси поли и бедра като дълги междуметия, ама не, не се е оправял с нея. Така казва на всички в Скайпа. Те обаче продължават да нахалстват:  - Оправил ли си бил отношенията с нея?

Пак се замисля дълбоко Иван, прехвърля в главата си срещи, бири и събития - но не, не е имал отношения с нея. Пита Богданов за това - имаме ли ние отношения с нея, че и да ги оправяме? Богданов почна да обяснява нещо за договора сключен между нас, за задълженията ни като Администрация на сайта и за правата, които има тя като автор... в тоя миг се усеща и пита Иван - Кой се интересува от тия неща?

Иван чистосърдечно му казва, а Богданов се развиква яко, че му пуши главата от работа, що книги има да прави, за какво го занимават с глупости. Да им каже на ония, че извън отношения в сайта няма друг отношения с поетесата. А, имало там нещо за някакво турне, ама само Самият е час какво. Но Самият го няма, отиде да си лекува нервите и не иска и да чува за сайта повече.

А Иван обяснява на всички - нямаме никакви отношения, извън служебните около сайта. Ама никой не му вярва. Всички викат - Я се мани, тя на всички разправя че е било лично, е и на рождения си ден така приказвала и чак ѝ го потвърдили, защо ги лъжел...

Отпива яка глътка от Шуменското Иван и се хваща за главата - няма да ги разбере тия жени и това е то!

Е, и оная другата. Тя толкоз куражлийка беше, толкоз ентусиастка, по 5 дини под мишниците носеше наведнъж. Що обещания бяха, що лансиране и удариха, че чак Богданов се беше успокоил - има кой да поеме част от бремето.

И така спокоен, отиде да види как е майка му след инсулта, като остави на мацето и генерално пълномощно, и печата, и цялото царство.

От Шумен и Иван, и Богданов, и най-вече Самият, притеснени от състоянието на майка им, викаха и заедно и поотделно, и на едни и същи хора, и на различни, и май на всеки, който им беше пред погледа.  Но изненадите дойдоха след прибирането. Вместо да се окажат без Фондация /както тайно се надяваше Богданов/, то се оказа, че мацето се изнизало, само с кратка бележка в скайпа - „Абе, вие сте гъвкави, оправяйте се". И двете премиери, дето тя ги подготвяше, и няколкото книги, и изобщо всичко, за което тя отговаряше, не само ойде в канала, ами и никой не знаеше какво е говорено, а всички потърпевши се сърдеха. Тя така и не се обади повече на Иван, да се разберат като хората, къде и какво се е объркало. За сметка на това, май не остана човек в нета на който да не е разказвала и показвала кореспонденцията им. Явно царската корона е тежка и не е за всеки, да се чудиш що половината авторки в сайта се писаха принцеси.

Богданов се втурна да прави разследвания, Самият само махна с ръка и заби за някъде, а Иван заседна над касата Шуменско, в отчаян опит да разбере - какво са това жените?

И както си мислеше, в късната неделна вечер му звънна, една авторка от сайта. За какво, той така и не разбра, щото тя беше забравила още преди да се обади, но после му писа на Скайпа - че тя търсела Иван, а и бил вдигнал Богданов. И Иван още повече се замисли - кой извън родата му има телефона и за какво би потрябвал на авторката в късната неделна вечер?

Богданов се прибра и каза, че разбрал причините, и Иван май даже ги познавал - и дългоопашатата и дългобедрената, ама Иван му отвори една бира и му каза да не го занимава с глупости. Самият се опита да вметне нещо за това, колко можеш да вярваш на жена, но и двамата го пратиха по Дяволите, където май е и досега. На премиерата на 22 юни щял да се върне, да докладва колко е вярна книгата на Светлана - „Опитомяване на Дявола".

Богданов, нъл е мечтател, изрови едно апокрифно копие на „Опитомяване на опърничавата" и отиде да се образова. А Иван отвори поредната бутилка Шуменско и започна да пише - „Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените..."

Прочетена от 580

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси