Имало едно време извънземни човечета, които търсели къде да живеят. Ходили тук, ходили там, най-накрая се уморили да скитат от планета на планета, от съзвездие на съзвездие и къде-къде, право в родното БГ.
Харесал им климата, храната и хората. Дори намислили да вземат малко да ги облагородят, все пак, така и така живеят на планетата, поне да направят нещо за тях.
Събрали се и взели да умуват какво да им подарят и да направят за тях, за да се почувстват истински щастливи.
- Какво ще кажете да ви подарим розови облаци? - попитали няколко души в кварталната кръчма.
- Облаците са най-хубави зелени - намигнали мъжете и отказали благородно подаръка.
- А не искате ли седмо небе?- пак предложили извънземните.
- За какво ни е - три ракии и кана вино и сме без проблем на деветото - отказали отново земляните.
- А вечен живот? - опитали за последен път чуждоземците.
- И да сме женени цялата вечност за нашите? - присвили очи пиещите. - Я да се махате откъдето ви е довял вятъра!
Извънземните примигнали, погледнали наляво, после надясно, пък се приготвили отново за път. И точно преди да поемат към друга планета, съгледали един луд, който гледал облаците и очите му поглъщали жадно небето.
-Поне един на тая земя нека да има розови облаци, седмо небе и вечен живот - решили те и го дарили с всичко.
А лудият бил просто поет.
Прочетена от 451