Много мислих над днешната колонка. Бях приготвил една унищожителна филипика за „ЛистоУпадът на културата". Знайно е, че нито „България търси талант", нито дори „Биг брадър фемили" доближиха поне и малко рейтинга на култовият „Листопад".
Но това го знаете и вероятно тия сериали са ви болна тема. А и е вярно следното - народът затъпява не заради сериалите, а обратното - излъчват се такива сериали, защото народът иска това да гледа.
„Народ е това, а ти си мислиш,
че ще стиснеш сърцето му в шепа..."
Няма нужда от вайкане, от обяснявания колко всички са тъпи, как държавата не се грижи за нас... Всичко това отдавна е напълнило всички форуми.
Явно няма да има и пари. Привържениците на безплатния обед се оказаха много. Толкова много защитници на безплатното публикуване в нета се появиха, толкова неща се изписаха на тема - „Не ни вземайте Читанката". Повечето не бяха чели книги от нея, всъщност изобщо не бяха и чели, но беше важен принципа - „Чуждото е общо, моето не го давам".
Няма смисъл от приказки. Няма и от викане на неволята. Тя горката тича насам-натам да помогне на хилядите викащи. Четох някъде една умна мисъл - „мечтите искат много труд".
Та запретнах ръкавите на Т-шърта си и започнахме.
Първо стартирахме (по идея на Нелнокиа) Летният Facebook конкурс. Не вярвах в този експеримент, но засега резултатите ме изненадват.
После стартирахме и Голямото нощно къпане... А не, то ще е след представянето ни в Бургас на 10 юли /събота/, а сега говорим за Голямото лятно четене.
Всяка седмица ще ви представяме по две нови книги, издание на Фондация „Буквите" за безплатно четене.
В момента можете да прочетете първите томове на Алманах „Нова българска литература" - Поезия и Проза. Очаквайте другата седмица две Антологии - Антология „Буквите" и Антология „Жени и вино".
Изобщо очаквайте! Стартирали сме амбициозния план „Десет години Буквите".
На есен няма да познаете сайта!
Прочетена от 995
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.