Гайтани вежди, снага топола

За грамотността и човешкото

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Двама възслаби, възлести бойци, голи до кръста, покрити с татуировки. Само по израженията им може да се напише доста значима като обем монография за психологията на войната. Решителни са и спокойни, а това при такива обстоятелства граничи със зловещото. Защото родният брат на единия от тях преди няма и два дни е жестоко умъртвен. Погледите им говорят повече и от израженията, а кучетата - три стафордширски териера, огромни и изглеждащи като третирани със стероиди, имат същите погледи. Хищничеството на живота. Не злоба, не омраза или зло, а гoтовност, способност и още много, страшно много. Погледът на самия живот. По-скоро този на улицата. Описанието не е от фентъзи роман, а от репортаж по една от националните ни телевизии. Действието не се развива в джунглите, а в европейска столица. По-точно в гето и е свързано с престъпление, което разтърси цяла България: убийството на младия човек, за което по-горе стана дума. Понеже сам до преди месеци живях на подобно място, имам си своя версия по въпроса, за която няма да говоря сега и докато не излязат официалните резултати от разследване    о. Ще спомена само, че нещата са много по-дълбоки, отколкото повечето хора могат да си представят, защото са нямали „щастието" да живеят - подобно жертвата и убиеца, в такава среда. Това, което не мога да премълча: съществуването на онези нещастни живи същества, което едва мъждука, не е човешко, по-скоро е кучешко и то на бездомно куче, не на стафордширски териер. Онези от незаконните постройки предварително са нарочени да бъдат жертви, както винаги е било с тях, за да изпаднат докъдето са изпаднали, но те не са убийците, нито могат да бъдат     бийци на такъв човек. Спирам за случая до тук. Разстроен съм, разбира се, можеше да съм аз, можеше да е друг. Познавам обкръжението и този начин на живот. Говоря в минало време - не живея вече в гетото, но то е като раково образувание. Дори да се отстрани, пуснало е толкова метастази, че болестта няма да спре. А тя е общонационална. Проблемът отдавна не е социален и на малцинствена група. Отдавна не е и в цвета на кожата. Проблемът е потъването в първобитното, връщането назад, най-вече в духовно и интелектуално отношение. Човешкият живот има изб  орите си. Животинското съществуване: не. То е инстинкти, борба за оцеляване, за доминиране на територия. Доколкото животното може да мисли, мисълта му е подчинена на инстинктите и не е способна да направи без тях своето разграничение между доброто и злото. Проблемът е, че все повече хора у нас живеят като животни, но нямат невинността на животните. Мисля, че в основата на причините за това е неграмотността. Процентът на живеещите на такива места, които дори не знаят буквите, е стряскащ. Но под неграмотност нямам предвид само човек, който не  знае да чете, а и такъв, който вече не чете. Отнето му е словото, животът го е накарал да забрави книгата. За да не бъде мисълта му над инстинктите, за да не прави своето разграничение между зло и добро. Оскотяването. А такъв масов човек не живее вече само в гетото, той широко се тиражира и извън него и това са метастазите, за които говорих. И болестта се развива ли, развива. За лечение на болестта, поне в България, медикамент още не е открит, но да забавим развитието й можем, ако има по-малко събития като 20% ДДС на книгите, закриването на виртуални библиотеки... И преди всичко, ако има повече събития като „Голямото нощно четене".

 

Прочетена от 386

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси