Къде са тия прословути милиони?
Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"
Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47, гласи следното:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.
Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.
Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.
Да се върнем пак към препъникамъка - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.
Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.
Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.
„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.
Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.
И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха. Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.
Прочетена от 603
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.