Примерът, за който ще стане дума, засяга „а" и „б" в аксеологията. Не е мой, използват го често учителите по философия в средните училища, за да изяснят какво е науката за ценностите чрез него. Първо обясняват, че ценностите са въпрос на отношение:
„Ако пред един възрастен, алкохолизиран индианец дилемата за стойност е между една пишеща машина - най-луксозна и от реномирана марка, и бутилка най-долнопробно уиски с изяснен произход, то той ще избере бутилката пред пишещата машина, за него тя е носител на стойност и това се определя от ценностното му отношение. Ако на един отдаден на работата си, болнав професор по някоя хуманитарна наука предложим не толкова добра пишеща машина и най-квалитетното уиски, то той ще избере обикновената пишеща машина пред скъпото питие, защото за него т я е носител на стойност и това се определя от ценностното му отношение."
Оттук - нататък преподавателите обясняват, че аксеологията изследва ценностите на единия и другия, разглеждайки ги от възможно най-много страни и гледни точки, използвайки всички философски средства. А ученикът и учителят, а и порасналият, който някога е бил ученик, обикновено си задават доста по-човешкия въпрос, без научна строгост и изчиствайки се от теорията, която са научили: „Чия истина е по-истинска?"
Този въпрос засяга много моменти във всеки един живот, всеки е бил и „индианецът" и „професорът" в последвалите безброй избори на ценностни решения.
„Ничия и на двамата" е простият отговор при зададените параметри. В живота винаги са намесени повече обстоятелства, които понякога определят правотата на един от двамата, но в повечето случаи балансът си остава същият, както в началото.
И ми се иска да продължа историята, както неволно съм го правил стотици пъти.
Чия истина е по-истинска, особено, ако за болнавия професор този негов далечен познат - индианецът, е най-духовният човек, когото някога е срещал. Особено, ако за индианеца този странен човек - професорът, е най-големият воин, за когото може да разказва на децата. Професорът е възхитен от чистата природа и високия дух на един човек, водил просто съществуване. Индианецът пък - от силата на един слаб физически, болен, но излъчващ мощ с интелектуалната си висота, мъж, победил природата си.
Нито един от двамата не е способен да приеме като свои стойностите на обекта си на уважение, но и двамата, въпреки това, са поставили стойностите на другия високо в своята ценностна система, пред личните си стойности дори, без с това по никакъв начин да пренебрегнат себе си или своите стойности.
Професорът вероятно ще нарече това толерантност. За индианеца това може би ще е благородство. Но най-вероятно двамата изобщо няма да се замислят. Защото това е основата и идеята - тя е една и съща при две толкова различни ценностни системи.
И общото и в двамата е, че чрез идеята превъзмогват ограниченията на материята си. Такива хора растат, те и въртят света.
Сега си представете обратния вариант: един друг да се презират, а има защо - за алкохолизма, за физическата слабост. Такива хора ще останат свити в ограничения стандарт на не особено щедрия си бит.
Уважаването на ценности, които не можем да приемем като свои, ни прави по-богати, отколкото притежаването на лични ценности, дори и да са много. А светът става по-добър.
На днешния светъл празник от душа искам да пожелая повече такива хора в България.
Прочетена от 542