Дали може да се сложи диагноза на народ, който съзнателно забравя миналото си?
Какви задълбочени дисекции, химични анализи, кръвни и фекални проби могат да се направят, за да не се обърка някой, че анамнезата и амнезията са две коренно противоположни неща. Защото днешният ден, ден за който малцина още си спомнят, е паметен в живота на един, обичащ да забравя народ.
Аз няма да споменавам конкретни имена и събития. Датите и фактите са също ненужни. Но сценарият е обичайният, до болка познат, повтарящ се в най-различни варианти и аспекти. Политици въвличат населението, класово разделено на капиталисти, работници, селяни и интелигенция, в конфронтация помежду си и в класово-партийни и политически битки. След много жертви някой, някъде, спокойно си измива ръцете. След много години историята е пренаписана и миналото възвеличено. След много години артеросклерозата е удобно извинение....
Но има смърт. Има хора, удавени по шлеповете, разстреляни, без съд и присъда, предадени с вина и без вина и много политически благонадеждни, заграбили имотите на предадени, политически неблагонадеждни. Някои от тях са съседи и роднини.
Как да се диагностицира родовата памет на един, забравил това, народ?
Днес, 23 септември 2010 година. Малко от нас помнят смъртта на съотечествениците си, в онова безсмислено кърваво събитие, преди цели 87 години, наречено с гръмкото име въстание,
За други, 23-ти септември е обичайното есенно равноденствие между деня и нощта.
За трети, поредният ден прекаран във фейсбук.
Кому е неужно всичко това? Диагностицирането на времето е процес непонятен, а амнезията - удобство.
Но аз съм привърженик на превантивната медицина. Защо нещо да се случи, ако може да бъде предотвратено? Защо да не вземем мерки срещу ампутираното си миналото? Нека говорим! Нека си спомним...
Затова ви подканям да не забравяте. Най-вече днес, защото човешкият прогрес се основава на метода „проба - грешка" , на опита извлечен от него и на превенцията.
Прочетена от 371