„Беше отдавна, но си спомням до днес"
Всъщност почти дванадесет. Лятото на 2000-та година се разбра, че орташкия ни проект с Георги Чобанов от Литернет няма да стане. Изобщо орташките неща в литературата не вървят, накрая все някой е прецакан. В случая стана така, че аз се оказах задължен да изпълнявам цял проект, без да имам първоначално идеята за това. Проектът не стана, както ми се искаше, но роди идеята за Буквите.
Някъде по това време вдигнаха границата на авторските права от 50 на 70 години и Словото умря като проект - все пак литературата ни не е толкова стара.
Единственият сайт, който публикуваше съвременна поезия, по това време, беше Велкия /отдавна заминал в небитието проект/. Повярвал на надписите в него, с много притеснения изпратих едно мое стихотворение - „Самотен път". Отговорът от сайта беше силно неприятен и ме доведе до идеята, че ако искам да има къде да публикувам - не само аз, а и други, трябва сам да си го направя.
Около новогодишните празници попаднах на Стихи.ру и идеята за Буквите започна да се изяснява.
По това време все пак имах някакъв опит със сайтове и започнах да мисля нещата с перспектива. Като за начало трябваше да се избере име. За жалост, тъй като на руски думите са същите, братята руснаци бяха обрали всички удобни домейни и poezia, proza, literatura и тнт. Беше много мислене, тъй като името трябваше хем да е лесно за изписване /да няма любимите ни славянски букви ш, ч, ъ, я и други, които се пишат по много начини на латиница/, хем звучащо авторитетно, като истинска търговска марка.
След много брейнстоминги из българските канали на IRC, Доний Донев стана кръстник на сайта, като предложи името Букви. Всъщност стана двоен кръстник, защото домейна bukvi.com отпадна, та се наложи да го пререгистрираме като BUKVITE. Така си и остана. След това всички сайтове, които се нароиха от нашия си запазиха членуването - Хулите, Бунтарите... и други. По това можете лесно да ги познаете.
Другото освен името беше и логото. Беше ясно, че сайтът се явява една връзка между старите книги и съвременните електронни книги. Затова логото беше ясно - пергамент и бранда със старобългарски шрифт. Оказа се, че всички налични тогава български шрифтове, имитиращи старобългарски, са някаква свободна интерпретация на авторите им и спасение намерихме пак при братята руси, където шрифтът Ермак, наречен на откривателя на Сибир /волжки българин/ се оказа най-точен. Когато пуснах пробното лого в нета, получих първия си СМС с поздравления от Щатите.
Вече имахме име и лого, но до изграждането на сайта имаше ужасно много работа. Поучен от проблемите със Словото, аз исках да направя сайт, който е напълно автоматичен - т.е потребителят си прави всичко сам, няма нужда от намеса на редактори и администратори. Тази политика се спазва и до днес и успешно ни развързва ръцете да разработваме другите си инициативи, а не си губим времето да пускаме всяко произведение поотделно, да не говорим за редакциите, подреждането в цикли и прочие.
За целта обаче се изискваше да науча спешно PHP и MySQL, неща за които само бях чувал. Купих си една дебела книга и започнах по изпитания метод на пробата и грешката. Да не говорим, че си бях намерил една тестерка, която имаше желание да има какви ли не функции в този сайт. Тогава я псувах, но сега съм и благодарен. Благодаря ти Боряна, голяма част от тези функции все още ги няма по подобните сайтове.
Базирайки се пак на опита от Словото, бях наясно, че тази работа не мога да я развивам без екип. Тогава се бяхме сдушили разни хора в IRC и почнах да вербувам екип. Естествено обещанията бяха много, работата малко, но самото усещане, че работиш в среда на единомишленици беше велико.
За пускова дата на сайта беше определен 24 май. Имам горчивия опит от Словото, което пуснахме в средата на юли и никога не можахме да му отразим рождения ден като хората. 24 май беше добра дата за журналистите да вземат интервюта. И действително първите години дадохме много интервюта около тази дата.
Започнахме, както се започва. Напълних сайта с мои произведения и с подбрани неща, на подбрани приятели. Номер едно беше, както можеше да се очаква „Самотен път". Още на следващия ден имаше регистрирани автори, които не познавах, а някъде към есента сайтът беше станал повече от сериозен. Тъкмо да спечелим награда в един от първите конкурси „БГ сайт", от хостинга спряха сайта два дни преди гласуването, защото аз бях останал безработен и нямаше кой да го плати.
После се намери една добра душа, която го качи при себе си, покрай сайта си намерих и работа, а после той самия ми стана основен бизнес и ужасно много интересни истории, които тази година най-сетне ще събера в книга.
Някъде към 2002 забравих уроците и пак си потърсих ортаци... Това е дълга история, която роди сегашното положение в литературните сайтове.
Прочетена от 879
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.