Всеки край е всъщност прекрасно начало. Всяка болка идва и си отива неизбежно, а след нея закономерно пристига усмивката и надеждата. Без „сбогом" не би имало възможност за промяна. Без нея пък светът би си останал все същия.
Сбогуваме се със стари идеи и откриваме нови - луди, революционни, различни. Приключваме с част от нашия живот и започваме нова страница - може би не по-добра, но по-различна. И в това се крие смисълът на нашето съществуване.
А онзи период след сбогуване, в който теглим черта на всичко изминало и слагаме на везните грешки, приятели и врагове, постигнато и желано? Ако не минем през това пречистване няколко пъти в живота си, как бихме продължили напред, без да се обръщаме?
Заместваме едни илюзии с други, едни мечти със следващи. Сбогувайки се с някого или с нещо, всъщност, живеем най-истински.
Сбогуваме се с лятото, може би с едно наше различно Аз, което сме били през изминалите летни месеци. Ставаме други, започваме новия си живот в лудницата от служебни задължения. Но прекрасното е, че само след някакви месеци отново ще се сбогуваме с нашето делнично Аз. И ще кажем „здравей" на онази слънчева част в себе си, която е жива единствено на морския бряг.
Обичам сбогуването, независимо колко боли и е страшно. Така усещам силата на неизбежното предизвикателство отново да победя - да спечеля още една битка и да постигна още една мечта.
Сбогом, прекрасно лято! Сбогом, мое слънчево аз! Щастлива съм, че още мога да усещам болката от нашата раздяла. Това ме прави истинска и жива. До следващата среща!
Обещавам, че наистина ще я има!
Прочетена от 405