Ако имаш машина на времето и разполагаш с останалите необходими възможности, има ли книга, която би изгорил? За мен няма такава. Не бих го сторил с нито една. Дори с "Моята борба" на Хитлер ли? Да, дори "Моята борба" не бих унищожил. Ако можех, бих спасил много книги, изгорени като магьоснически, сеещи поквара, опасни за държавата, зловредни за обществото, разлагащи морала на трудовия гражданин и други, навярно стотици различни мотиви, разгневили до пламъци силния на деня, за да устрои тяхното аутодафе и да лиши нас, наследниците им, от едн откровение, което ни се полага. Дадено от Господ, от природата, от времето, преминало през измъчените пръсти на автора, с правото си да остане за вечни времена, но отнето му от също тъй тленен и грешен човек.
Посегателството над книга е преди всичко посегателство над тези, които се нуждаят от нея, нейните читатели, макар и да изглежда посегателство над авторите.
Църковната инквизиция, ислямският фундаментализъм, национал-социализмът, социализмът, всякакви други религиозни и идеологични системи, разполагали и разполагащи с тоталитарна власт, нанасят своя осакатяващ удар - за вечни времена, не само за краткия си възход на земята. Ако можех, ах, ако можех, бих изтръгнал от пламъците мъченическите жертви на измамното величие и никога не бих посегнал на книга, дори тя да е израз на едно такова измамно величие. Напротив: нека стои сред останалите, като свидетелство за времето си. Тя няма и право на мъч еническата смърт, на която е осъдила други книги. Нейна рецензия е времето. Последиците от една гибелна идеология са видими. Нека не се забравя каква е тази гибелна идеология, за да има по-малка опасност да се възроди отново. Не бих изгорил "Моята борба" на Хитлер, защото необходимостта да бъде написана, е освен на автора, отговорен за всичките си престъпления, и на времето. Унищожаването на книгата не би унищожило и тази необходимост, и не след дълго друг, примамен от "тъмната страна на силата", трепетен ум, би изопачил по сходен начин: Н ицше и Платон. И като споменах Ницше и Платон, започне ли се от "Моята борба" на Хитлер, ще се стигне и до тях, в усърдието ни да запазим света от опасни идеи. Защото, докато на земята се разлистват страниците на "Държавата" и на "Тъй рече Заратустра" - книги, без които цялата световна философия би била осакатена непоправимо, книга с подобни идеи на тези в унищожената книга на Хитлер винаги може да бъде написана.
Когато се докосна до някоя от онези, прекомерно пъстрите и шарени сектантски брошурки, изпитвам отвращение, все едно се докосвам до много гнусен, при това отровен екземпляр от животинския свят, съзнавам опасността му, представям си и потенциалните му жертви, но не бих го унищожил, както природолюбител, а и всеки достатъчно разумен, че да се замисли за екологията, човек, не би посегнал на опасен, но рядък вид.
Не ми се иска да пиша за гротескната сензация отпреди месеци, когато "християнски" служител обяви, че ще изгаря корана. Ако имах машина на времето и разполагах с останалите необходими възможности, този бих пратил векове назад. При емблематичния за испанската инквизиция Торкемада и бих му го оставил. Торкемада би се отнесъл към този далечен наследник на протестантизма точно така, както конкретният заслужава, а в своята омраза към всичко различно и двамата не биха забелязали колко всъщност си приличат.
Бих спасил книги, казах кои, от кладите. Ако разполагах и с останалите възможности, бих ги и преиздал, за да ги има днес.
Не бих изгорил дори "Моята борба" на Хитлер.
Не бих я изгорил, но виж, нея не бих я издал.
Прочетена от 409