Измина един месец от началото на конкурса, а броят на участниците не намалява. Напротив! Нови книги и проекти се трупат върху въображаемата лавица в библиотеката на „Търся издател". Засега първото място в класацията е с приблизително 435 гласа според статистиката, която изнесе Иван Богданов във вторник. Но тези цифри не бива да спират битката за гласове в оставащите до края на конкурса, дни. Човек никога не знае кога, къде и как нещата ще се случат и кой ще спечели. Важното е резюмето на проекта да попадне на вярното място, във вярното време, при вярната аудитория. Виждала съм как един материал може да бъде прочетен 3- 4 хиляди пъти за един ден, а защо не и прогласуван. Така че всеки участник в конкурса, все още има своя шанс за победа, а всяка информацията, допринесла за победата - безценна.
Днес обаче аз ще пиша не за водещите в класирането, а за онези, които все още остават вън от призовата шестица. А според статистиките, това са над 100 участника. Затова реших, че „Теорията на относителността" ще ми бъде полезна. Надявам се заедно с Айнщайн да покажа, че всяка статистика не е това, което е и да погледна на успеха или неуспеха от друга гледна точка.
Освен това, ще се опитам да огледам някои факти, най-вече защото „Търся издател" не е, и не може да остане затворена черна кутия нито на входа, нито на изхода.
1. Най-общо казано, през изминалия месец стана ясно, че българинът е пишещ човек. Тук искам да отворя една скоба и да напомня, че част от участващите книги все още са само проекти. Затова си зададох логично въпроса: Какво ще се случи ако някоя проекто-книга попадне в печелившата тройка и не бъде написана?
2. Всички знаем, че писателите и поетите са и винаги са били доста сложни личности. Те се лутат в крайностите на силния индивидуализъм и изключително скромната самопреценка..За съжаление нито индивидуализмът върши работа, нито прекалената скромност. Забелязах, че голяма част от авторите са се впуснали в битката за гласове сами или с епизодични приятели, а много малко са груповите проекти
3. Тук трябва да спомена също, че за да бъде успешен един проект, то той трябва да има свой екип, група, отбор (дори това да е най-обикновен работен тандем.) Наричайте го както щете. Липсата на екип, обрича проекта на неуспех. Не случайно големите реклами и големите продажби в рекламата, никога не са залагали успеха си само на индивидуални решения. Индивидуалистични - още по-малко. В спора се ражда истината, в отборния дух се крие успеха. Като на футболен мач. Всички играят - накрая бият германците.
4. Но българинът за съжаление е индивидуалист. Той все още няма добре развито гражданско самосъзнание и чувство за колективна принадлежност. Не зная до каква степен този факт е положителен или отрицателен сега, но ако трябва да изстискате последните капки от кората на лимона в гласуването, трябва да смените подхода. Вероятността някой да гласува за вашето резюме е по-голяма ако го помолите лично, вместо да размахвате под носа му постоянно надписа „Гласувай!" Някои хора приемат дори гласуването дори като лична услуга. Така, че шансът този някой да натисне червения бутон вследствие на най-обикновен личен контакт е около 60 %.. Направете си и план. На ден от 5 до 10 гласа. Умножено по броя оставащи дни, този напредък би бил доста полезен за вашия проект
5. Има и друго. След като вече знаете как да рекламирате издаването на книгата си, опитайте да търсите, не гласуване, а спонсори. Така също увеличавате шанса си за издаване на книгата.
6. Резюметата са друг, немаловажен проблем. Съвременният читател от години чете таблоиден, вестникарски стил, със силно концентрирана информация в първите три изречения. Нима мислите, че той ще зачете повече от 6 изречения в началото на вашето резюме, преди да реши какво да прави по-нататък. Затова закодирайте повече информация в първите шест изречения. Нека те го накарат да отиде и кликне проклетото червено копче.
7. Колкото до хилядите прочити на вашето резюме и малкият брой гласуване. Не се отчайвайте!: Най-вероятно кликванията върху текста ви не са свързани с реален прочит, а само със статистика и с проверка на гласовете от страна на конкуренцията.
Ами сега? Какво следва, ако все пак сте/сме от губещите?
Според „Теорията за относителността", всяко движение в пространството е относително и зависи отправната точка. Ето защо ще погледнем на нещата за успокоение на губещите от друг ъгъл, от друга отправна точка и ще определим къде движението е в застой и къде не.
Споменах ли вече, че екипите не са много, а максимумът гласове около 400-430. Представете си екип от 5-6 души, който е събрал около 430 гласа..Колко прави това ако разпределим резултата пропорционално на членовете на екипа? Около 80.
Хайде сега си представете тандем от двама души - с резултат 300 гласа. Всеки от тандема е събрал около 150 гласа.
Накрая един от губещите автори - с около 200 гласувания. Този автор е събрал сам своите 200 гласа.
Сега си помислете какво бихте постигнали ако заедно с вас имаше още двама, трима съотборници? Какво чакате тогава. Гласуването е до 6.12. Къде е вашият екип?
Е, май Айнщайн пообърка статистиката и емоциите на много от нас с теорията си за относителността. За съжаление класацията отчита максималните резултати и победителят е събралият максимален брой точки. Губещите автори обаче не са лузъри в истинския смисъл. Закопал ги е само индивидуалистичният им подход към събитието - съвсем по нашенски. Затова след тези редове и за успокоение на последните в листата ще спомена, че понякога 200 е повече от 430. За съжаление обаче, и това е нещо относително. Затова не спирайте. Все още имате шанс!
Прочетена от 396