Тези дни си имах здравословни проблеми, каквато и храна да поемех, връщах я обратно и така почти седмица. И без друго съм слаб, но ако сега имам възможност да участвам в кастинг за филм по гениалната книга на Ремарк "Искрица живот", имам големи шансове да бъда одобрен за ролята на концлагерист 420. Иначе днес се събуждам свеж и трепетен, знам, че вече се оправям.
Кризата ме върна месец и нещо назад. Конкурсът "Търся издател" вече беше в разгара си, аз - напуснал поредното си работно място, без да взема нито лев - имах "шанса" като доста български строители да попадна по време на криза на фирма - мошеник. Тези дни, докато се въргалях обезсилен в леглото, си мислех за много неща или - по-точно, оставях мисълта да ме носи над тях. И се бях отдал на една от най-интересните книги, които животът ми е дал възможност да разлистя. Книга, която никой не е започнал още да пише, но част от нея аз четях тези дни с инт ерес и се възхищавах и от сюжета, и от богатството на идеите. Това е книгата, в която в последните месеци сме герои.
Става въпрос за участниците и ангажираните с конкурса "Търся издател". Над сто и четиридесет книги очакват съдбата си. Над сто автора живеят с мисълта, че ще реализират своя цел, ще сбъднат мечта. За три месеца в конкурса имаше много перипетии, разгоряха се емоции, интелектуалните предизвикателства са много. И представете си на фона на всичко това живота на авторите. Знам, невъзможно е човек да си го представи точно днес. Но... опитайте. Хора с различни цели и различни пътища, различен социален ценз; млади и не толкова млади хора, изпатили и недотам изпатили. Всеки с битовите си проблеми, всеки и над тях, че да е проявил тази част от силата си, с която е написал книга, за да участва в този конкурс. Хора с различни мирогледи, различни приятелства, различни интелектуални възможности и морален кодекс, преминал през своите изпитания. От една страна е книгата му и желанието му да сподели чрез нея себе си, да изяви може би най-силната страна на житието си, очакването това да се случи. От друга е битът му - сивият, но и великият. Ако можеше да се надникне във всички тези житейски драми и да се напише книга за конкурса и всичко зад него, щеше да се получи една епохална сага за съвременна България. Защото, сигурен съм, тук има всичко, което е затрогвало или предизвиквало българина; което го е карало да се бори и да мисли; да фантазира или да бяга; да твори по-красивата реалност в поезията си или, отдаден на музите си, без да мисли защо, просто да твори, за да получи някой ден отговорите на въпроси, които още не е знаел как да зададе.
Три месеца са доста дълъг период. Период, в който са ни се случили много неща и не случайно започнах с някои дреболии от бита. Сигурен съм, че много от вас са имали далеч по-драматични преживявания, други, без да им се е случило нищо конкретно, са се носили по течението на времето със спокойствието на ладия през дремещи вълни, а обратът - заради самото очакване на резултата, е бил не по-малко драматичен от всичко, което може да ни се случи днес.
Тези дни се чувствах като в бутикова книжарница на бъдещето. Разлиствах бързо том, който не можех да си купя. Тук и там се забиваше погледът ми, успях и по диагонал да прочета двадесетина страници от това издание, което беше с над двадесет хиляди страници. За повече нямах време, нямах възможност, трябваше да оставя тома на мястото му.
Тръгнах си, съзнавайки по-дълбоко от всякога бедността, а в същото време по-богат от всякога.
И щастлив, че съм част от този грандиозен сюжет.
Прочетена от 370