Гайтани вежди, снага топола

ПЕТЯ - ЖЕНАТА, КОЯТО ЗАСЛУЖАВА НАШАТА ПАМЕТ

Поредица: ""

Писателката Петя Караколева бе един изключително надарен човек, една изключително силна жена. Но нейното име не бе любимо име на литературните критици и ценители. Малко са ласкавите оценки приживе за нейния талант, за нейните прозрения относно магията на житейското кръвообращение, за непреходните и нетленни идеи за човека, до които тя се домогна. Но ония, които са чели детските й приказки, които са държали в ръцете си романите й "Къщата сутрин", "Свестен човек ти казвам", другите й книги, знаят колко зрял творец бе Петя Караколева, колко доброта, човечност и ласка грее от техните страници.

   

Тя си отиде от този свят в рождественските дни на 1977 година. Изпратихме я на 53. 

 

Петя Караколева живя труден, безрадостен, обречен на коварна болест живот. Години наред, докато нейното крехко тяло се топеше пред очите ни, ние бяхме свидетели как неистово се бореше тя с трудностите, които й струпваше сивото всекидневие и насъщните нужди на битието; как не падаше нейният дух, как нито веднъж тя не загуби самообладание, нито веднъж не се оплака, не изохка, не поиска от нас съчувствие. Нито веднъж не дотегна някому.

Петя Караколева преживя целия неуют на последните бездуховни години и изстрада всичко, което може да изстрада човек на тази нещастна българска земя. Живя бедно, самотно, гордо. И си тръгна от този жесток свят чиста и невинна като ангел!

 

Петя е родена в семейство, в което всички са писмовни хора. И баща й Георги Караколев - известен общественик, пише разкази и стихове; и майка й Мария, и сестричката й Тамара... Антикварна рядкост е чудесната книга с разкази и новели "Днес не е като вчера" на Мария и Тамара Караколеви - майка и дъщеря, издадена през 1989 година. През 2010 година Тамара издаде книгата на родителите си „Ние живяхме в този град", събра в една книга Георги и Мария Караколеви, така както те бяха заедно в живота. Само това е достатъчно, за да разберем, че Петя е излетяла от духовно гнездо; гнездо, в което е пулсирало художественото слово. 

 

Стара истина е, че за добрата литература няма провинция, че творците й са жители на света. Още повече, че Петя е завършила Пловдивската английска гимназия и после - английска филология в Софийския държавен университет "Свети Климент Охридски" и нейния прозорец към този свят е бил по-широк и по-отворен, защото художественото слово преодолява не само времето и пространството, но и бариерата на езика и чрез правдата стига до човека... 

 

Петя Караколева носеше слънчев талант, ненаситна на хубост душа. Нейната изключителна всеотдайност и щедрото й сърце се сблъскаха с грубостта и неуюта на сивото всекидневие и този стрес й докара тежък, нелечим диабет. На 35 години тя вече беше пенсионер по болест. Дълги години, до края си, тя се бори за живот. Крехкото й тяло се предаваше, но волята й за творчество не отслабна и на йота! И когато името й на писателка се разчу, когато бе приета за член на Съюза на българските писатели, когато детските й книги "Крокодил-Автомобил", "Най-златното злато", "Сабята на щурчето" (преведена на 7 езика), "Ох Зъбчо", "Коледни приказки", преведени на английки, датски и немски; когато заедно с романите й за възрастни - "Къщата сутрин", "Свестен човек, ти казвам", "Седем живи Марии" - тиражът на които надхвърли половин милион екземпляра, тя трябваше да си отиде от този свят, повалена от подлата болест. Само предаванията й за деца по Националното радио са над 500. Името й гръмна по фестивалите за детски радиопредавания в Хелзинки и Токио и по-вързастните още помнят нейните радиорубрики и драматизации "Голямото междучасие", "Радиотатко", "Папагалът Шико", "Хайде да играем", "Ринги Ринги Рае" и др. 

 

Петя Караколева бе чист и почтен човек, не дотегна с нищо на никого, беше горда и скромна и затова и нейното име, любимо на децата, не бе любимо на литературните критици и ценители - онези, които бяха призвани да въздадат по достойнство. Затова и приживе не бяха много ласкавите оценки за нейната изключителна дарба, за нейните прозрения като творец; за топлата магия на нейното кръвообращение, която излъчва написаното от нея. Но ония, които я четяха и знаеха, които се бяха докоснали до духа й, знаеха, разбираха вече колко зрял творец бе Петя Караколева, колко доброта и човечност лъхаше от страниците на книгите й. 

 

Творческото наследство на Петя не е малко. Само за децата то обхваща 3 романа-приказки, отделно 64 приказки, 7 поеми, 176 песни и стихотворения, 12 пиеси, анимационни филми и учебни помагала. За възрастните тя остави 7 романа, сборник разкази и новели, 6 стихосбирки, пиеса. Повечето от тях са неиздадени. 

 

Романите й "Къщата сутрин" и "Свестен човек, ти казвам" са посветени на Кърджали, те излъчват шеметен магически реализъм. Заради „Къщата сутрин" Владимир Свинтила я нарече „българската мадамч Колет", а издателството я определи като явление в българската литература. На Кърджали и Родопа планина тя посвети и стихосбирката си „Песни за моя град". Нейните стихове се отличават от стихотворния поток, който се лееше по страниците на литературния печат, защото бяха необичайни като светоусещане, маниер на изказ, сгъстена импресионистичност.  

 

А болестта напредваше. Тя искаше силна храна и спокойствие, които Петя не можеше да си позволи. Времето беше объркано, бездуховно и бедно и тя живееше тъжно и самотно, както повечето интелектуалци, които се препитават с творчески труд. Вече и инсулинът не помагаше. Беше нежна и хубава, имаше личице като икона и си тръгна от този жесток свят чиста и невинна като ангел! 

 

Историята на Петя Караколева е тъжна и мъчителна по български, сякаш за да потвърди горчивата мисъл на великия Толстой: "Животът на писателя е ад, затуй пък книгите му са прекрасни." 

 

Тя нямаше елементарни битови условия, нямаше сигурен хляб, живееше на ръба на мизерията, изтерзана от нелечима болест. Но имаше безкрайна любов към литературата, могъщ талант и несломима воля за творчество.

 

За годините си тя ни остави богато творчество за деца и възрастни - романи, поезия, драматургия, някои от които са популярни както у нас, така и в далечни страни по света като Япония. В творческото й наследство има стойностни ръкописи, които още не са литературен факт, защото са непубликувани. Всъщност за последните десет години от живота си Петя Караколева живя само с литературата, посвети се на нея и това обречение бе свято. Малцина са способни на такъв подвиг, на такава саможертва. 

 

През дългогодишното ни приятелство съм свидетел колко много обичаше Петя родния си край Кърджали. Обичаше  и Пловдив, където бе учила. В романите й, особено този, който издадохме в "Профиздат" през 1990 г. - "Свестен човек ти казвам" - се усеща специфичната атмосфера на Кърджали с неговата топлота, буден дух и трудолюбиви хора.  

 

Винаги съм смятал, че зрелостта на човека, на обществото се мери и по опазената памет, която спастряме към ближните си духом, по високата почит, която им отдаваме. Особено в случаите, когато пламъчето на незабравата се разпалва и гори в родния край, в случая - в град Кърджали, дом на Националната награда за детска литература „Петя Караколева", учредена от съюза на българските писатели. Тогава това пламъче не гасне и светлината му стига далеч! 

 

Петя си отиде рано, но остана да живее в паметта на поколенията с книгите си. Те са национално богатство. В тях е закодирана особена духовна енергия, която излъчва житейска мъдрост и ясни прозрения за света; милост към човека, изутробна вяра, че именно човекът със своето стремление към добро прави светът непреходен. Нейната дарба да бъде автентична и мащабна в обобщенията носи девича чистота и в нея отпява баладата на живота.  

 

Тези книги остават на живите. Убеден съм, че те ще имат по-щастлива съдба от своята авторка, която тепърва ще заема своето място в българската литература.

 

Запомните думите ми, не ги забравяте: четете  книги  й - дано се намерят щедри хора, да подпомогнат издаването им. Тези книги ще ни направят по-добри, ще осмислят страданията ни, ще ни дадат равновесие и кураж. В тях е цялата Петя - света мъченица, изстрадала докрай преходността на битието и безсмъртието на човешкия дух. 

 

Петя Караколева заслужава нашата памет.

 

Никола Радев,

лауреат на Международната литературна награда „Михаил Шолохов"

Прочетена от 1508

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси