Как се самоубива един автор?
Написвате един добър роман /или поне откъс/, който внася интересен поглед към известно събитие.
Включвате се с този роман в конкурс за издател.
Синът на един от организаторите толкова го харесва, че започва да агитира децата от неговия клас да гласуват.
В един момент се разбира, че няма да спечелите, но романът е харесал на организаторите и те търсят средства да го издадат, още повече че наближават 135 години от събитието.
През това време вие сте се отчаяли и тъй като голямото ви его естествено не намира грешките във вас, то вие започвате да тръбите навсякъде, че конкурсът е опорочен, провалил се, организаторите не знаят какво правят и затова си правят каквото искат и прочие.
И тъй като на страницата на конкурса никой не ви обръща сериозно внимание, вие разпространявате това си мнение по всички патриотични форуми, като по този начин отчайвате потенциалните купувачи на книгата.
На организаторите им остава да пият една студена вода и да отбележат поредната провалена добра идея.
Това за жалост не е само частичен случай.
Най-общо казано, авторите в този конкурс могат да се разделят на три групи. Естествено най-голяма беше групата на неопитните. Те не знаеха как точно да действат в този конкурс, не знаеха какво точно искат, а някои и до края не разбраха къде точно са попаднали.
Повечето се отказаха след началните опити, но хубавото е че известна част от тях се опитаха да се променят, започнаха да повтарят действията на водачите, дори и да не разбират съвсем как и какво правят.
Хубаво ще е, ако тези автори успеят да изведат за себе си правилните изводи, за да знаят как да действат за напред. Защото това беше основната цел на конкурса - да пречупят мисленето си и да станат адекватни към средата.
Друга, за жалост малка група, са водачите. На тях идеята на конкурса им пасна и те, както се казва - „улучиха ваксата". Някои действаха инстинктивно, някои имаха някакво обучение, но всички тях ги обединяваше едно - не се предадоха до последно. Лично на мен, ми напълни душата съобщението на стената на един от участниците: „Пети съм, публикуват само първите трима. Има един ден. Можем ли да намерим 300 глас за това време? Ами да опитаме!"
За тези имена /за жалост се потвърждава статистиката - само 5-10 % от авторите имат професионално отношение/ ще се говори в бъдеще. Дали ще успеем да ги задържим като имена или ще ги привлекат по-големи издателства - това няма значение.
Но искам да обърна внимание на една друга група - тая на недоволните. Докато голяма част от авторите, когато разбираха че губят, запазиха достойнство, то останалата част започнаха да търсят виновник.
Естествено, по стар български обичай, вината никога не е в нас самите. За това, че не сме се класирали са виновни гадните организатори - г-н Богданов най-вече, неудобният начин за гласуване /те само хлапетата имат Фейсбук/, организаторите имат явни фаворити, това гласуване не работи и не знам за другите, ама моят бутон определено не действа и прочие.
Да, този конкурс имаше доста проблеми. За първи път се прави нещо подобно, самият Фейсбук конект създаде проблеми, които не очаквахме /и не са описани в документацията/, въображението на авторите роди идеи, които и не предполагахме, и се наложи да внасяме допълнителни условия и много други неща.
За следващи подобни конкурси ще сме подготвени доста по-добре /а и не само ние, като наблюдаваме реакцията сред издателите/.
Но се постарайте да разберете едно: когато първите в класирането за един ден добавиха толкова гласове, колкото вие за три месеца - проблемът не е само извън вас.
Постигна ли този конкурс целите си?
Даже ги надмина! Поне за нас. Намерихме няколко автора, освен победителите, които имат хъс и желание за работа, освен литературен талант.
По-голяма част от участниците си намериха издатели - някои имат по 3-4 предложения.
Самите автори научиха много и по-голямата част определено ще се справят сами с издаването и разпространението на книгите си.
Но за това ще говорим на награждаването, а и след него.
Какво предстои за победителите?
След кратка почивка по празниците започва истинската работа. Това беше само начална тренировка. Следва довършване на книгите, редактиране, оформление, подготовка, рекламна кампания, турнета и много, много итересни неща, които съпътстват разпространението на една книга.
Прочетена от 572
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.