Гайтани вежди, снага топола

Четенето - най-силният стимулатор на въображението

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Все още не е открит, и най-вероятно няма и да бъде открит, толкова силен и масов стимулатор на въображението, какъвто е четенето. Разбира се, ако става въпрос за безвреден, даже полезен стимулатор. Спорно е дали увреждащите стимулатори на въображението, каквито са алкохола и наркотиците, са по-силни, или са само по-лесни за употреба. При всички случаи те просто стимулират, без да развиват въображението. Напротив: то става зависимо от тях. Затварят го в необходимостта от употреба, което е началото на края на едно въображение. 

Истински щастливци са творческите натури, които могат да се задържат в това начало на края, но ако беше възможна статистика, най-вероятно щяха да се окажат по-малко и от спечелилите в лотария. Освен това никак не е ясно като печелиш, какво губиш. Неслучилото се, разбира се, е без значение, но е интересно. И е игра, стимулираща въображението - да се предположи какъв гении щеше да изяви Пърси Биш Шели без опиума. Или без алкохола - Варлен. Спорно, много спорно. Твърде хипотетично, а и в двата случая става въпрос за изключителни интелекти, с изключително творчески въображения.

Още в началото употребих думата, която не мога да избегна в тезата си: масов стимулатор. Да изясня още нещо, което имах предвид с употребата на "масов". Има хора, да, има ги, за които четенето наистина не е толкова важно, а имат въображение и своите индивидуални начини да го развиват и стимулират. Повечето от тях - хора на техническата и математическата мисъл, с уговорката, разбира се, че не всички хора на техническата и математическата мисъл са сред богоизбраните интелекти. И макар богоизбрани, не става въпрос в повечето случаи за гении, а за наистина креативни, живи въображения на съвсем обикновени в социалната си среда хора. Най-интересното при тях е, че имат удивително богати речници и художествено-литературен изказ, по-изящен от този на взимащите се насериозно критикари, парадиращи с твърдението си колко много са прочели, но откриващи с критериите си колко много още трябва да прочетат, за да покрият поне малко от самочувствието си. 

Но пак да подчертая - нечетящи хора с въображение, развиващо се, а не атрофиращо, са изключения. Нямат нищо общо с плашещите 29% недокосващи книга в България хора, нито с библиофобите, които независимо дали обичат или не обичат да четат, изпитват неприязън към четящите, че покрай тях и към пишещите. Но за библиофобите - в друга колонка. 

Силен стимулатор, при това изключително силен, е пътуването, но това е само докато пътуването е приключение. Превърне ли се в навик, то по-скоро затваря в бита, отколкото освобождава от него или дава възможност за творческото му преосмисляне. И за да бъде пътуването стимулатор на въображението, е необходима все по-силна и по-силна тръпка, търсенето на която е присъщо само на авантюристичните и хазартни натури, а това е аналог, макар и малко по-безвреден, на наркотиците и алкохола. И отново затваря въображението в необходимостта тръпката да бъде изпитвана. Разбира се, това не важи за пътешествениците по дух, за които пътуването не е просто придвижване на тялото, а духовно развитие. Във всеки от нас има такъв пътешественик, за това пътуването развива малко или много всекиго, развива всяко въображение, но малко са хората, в които този пътешественик не е малка част от същността им, а е едно с тях, с цялата им същност, че дори по-голям от нея. И ако има някой несъгласен с мен, нека се запита колко такива истински пътешественици познава. 

Стимулатор за въображението, пак изключително силен, е влюбването, а и сексуалното влечение. Цяла вселена открива опияненият от нежната тръпка в копнението към тялото, от което очаква или в което открива споделеност. Но и то като пътуването - докато е приключение или по изключение духовно развитие, продължава да бъде - освен всичко останало, и стимулатор на въображението. Но превърне ли се в навик, то е наркотик, който затваря въображението в необходимостта да бъде използван. 
В съвремените интерактивни времена имаме и други стимулатори, а и преди тях сме имали - киното и телевизията. Но киното, с възхитата ми пред магията му - ще кажа нещо, което всички си знаем, не изисква чак толкова голямо въображение от зрителя, колкото книгата от читателя, който трябва: първо - да преобърне понятията в предмети, второ - да ги съчетае по своя необходимост така, че да достигне емоционалното състояние, в което ще е способен, ако не да разбере посланието на книгата, то поне да му стане достатъчно интересно, за да я прочете докрай. И накрая, трето - да преведе предметите в движението, защото това изисква сюжетът. Изглежда тежко описано така, но на практика четенето ни увлича, защото сме под въздействието на стимулатора и въображението ни е излязло от летаргията си - а то е като котка - обича дълго и по много да спи, но събуди ли се, много е подвижно. Направо върши чудеса. В киното някой друг е направил това вместо нас.
Стимулатор за въображението е и личното творчество, във всичките си проявления, и тук е ред пак да кажа: За Бога, твори! Привърженик съм на тезата, че като създадени по образ и подобие Божие, във всеки ни има творец и креативен дух - единственото, което може да направи човешката душа свободна. Любовта сама по себе си може да я спаси, но да й даде свобода може само творчеството, в най-широкия смисъл на думата. Но личното творчество има безрбой лица и нива, то не може да замени четенето, защото се нуждае от него, защото преди то самото да се превърне в стимулатор, най-често му е необходим друг, по-лесен за възприемане. А универсалният стимулатор е четенето.

Днес е много лесно да си напривим регистрация в сайт, т.е. да се появим в среда, в която не сме познати, и да се измислим. Изглежда ни като отново да се сътворим. Това също изглежда стимулатор на въображението, а понякога в началото може и наистина да е такъв, но - писал съм и в други колонки за рисковете. Душевните, защото рисковете за тялото са най-малкият проблем. Фантазията се превръща в лъжа. Разликата е, че фантазията е неизчерпаемият потенциал на реалността, а лъжата е извратеното й лице. Фантазията, дори когато е бягство от реалността, е кратко бягство, прави реалността по-богата или по-красива, придобила нови впечатления. Лъжата изкривява реалността, опитва се да заеме мястото й, да я покрие със себе си. И понякога успява, но във всички случаи води до печални последици. Лъжата може и да подмени реалността, но се е приела като такава и с това е отрекла фантазията. Прогонила я е. Погубила.

И както при алкохола и наркотиците, това е началото на края на едно въображение. Но ако при алкохола и наркотиците има някакви, макар и минимални, шансове да се остане в ничия територия, началото на края при лъжата, при навика си да я използваме и стимулираме чрез нея въображение, няма никакъв шанс. 
Стигам до момента, в който трябва да оспоря и твърдението: "Не четенето, а самото четиво стимулира въображението, независимо дали го четем или не."

Отчасти е така. Отчасти.

Една книга, разбира се, може и да се слуша. По-практично е на моменти и искрено се надявам, с десетилетия закъснение, аудио-книгите да навлязат и в нашия живот. Искрено се надявам както Стивън Кинг е слушал "Война и мир" в самолета и се е вдъхновил, за... не помня точно коя книга, аз да слушам нещо на Стивън Кинг, па ако ще да е във влака Плевен - София и да се вдъхновя, е, няма как да имам представа за коя своя книга.

Има и друго. За хората с по-слаба визуална, за сметка на слухова памет, аудио - книгите са незаменими. 

И все пак четенето си е друго. Още с първата буква съзнанието ни излиза извън реалния свят. То е в знаците за него, каквито са буквите. Излиза в едно творческо начало, през което то - съзнанието ни, отново трябва чрез знаците да сътвори света, за да достигне отново до него. 

За нищожна част от секундата разчитаме тези знаци и ги превръщаме в понятия, понятията - в предмети, а чрез предметите се озоваваме отново в реалността, макар и въображаема, но служеща за преосмисляне на обективната. И въпреки краткостта на процеса, толкова дълбоко в механизма на своето мислене няма друг начин, по който да достигнем.

Тъй че четенето е незаменимо. 

Писах, че само личното творчество прави човек свободен, но личното творчество е невъзможно без въображение, тъй че без въображение е невъзможно човек да е свободен.
А причината някои хора да ненавиждат пишещите и особено четящите, да се опитват да ги ограничат, използвайки всякакви средства - с нещо им пречи човешката свобода. 

Прочетена от 2033

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси