Гайтани вежди, снага топола

"По-вълнуващо е да мечтаеш да летиш, отколкото наистина да го направиш."

 Братя Райт

 

Едва ли тези наивно-съкровени думи могат да прозвучат по-силно, изречени от който и да е друг в човешката история. Наследниците на Икар, чиито баща Дедал е интелектът и инженерната мисъл на времето си, освен своя гений и стремежа си, имали шанса да се родят в тази фаза на технологичното развитие, когато осъществяването на подобна мечта е било възможно. Сами конструирали и полетели с първия самолет. С което тотално се сринала теорията, че по-тежки от въздуха машини не могат да летят, а човек не е способен да контролира полета си.

Едва ли след "крилатата" им фраза има какво да се добави и за човешките стремежи. Какво са небесата? Свободата на птиците, Божиите поличби, чувството за простор, митологичните адреси, природата - ту сипеща жупел и жар, мраз и потоп, ту галеща ни с кокетна усмивка и нежни слънчеви лъчи. По-трудно достъпната пропаст от тази под краката ни. В съвремието - и най-краткия път до най-далечните точки.

Отдавна са престанали небесата да ни омагьосват с приказност, да ни объркват с мистичност, плътно са изпълнени с физическите ни разбирания за тях. Но те все още са и алегория, която дори в буквалните думи на двамата изобретатели не можем да не почувстваме.

И всяка устремена личност по един или по друг начин е изпитала чувството, изпълнило думите. Мечтите ни дават сили и смелост да се борим и със законите, които ни държат на земята, и с познатото ни съществуване и ред. Стремежите ни карат да откриваме точно в тези закони онова, което въпреки статуквото превръща в реалност желаното, сбъдва мечти. Укрепват волята ни, изострят интелекта ни, предават ни насока, преподреждат ценностите ни... Работят - най-често подсъзнателно, дълбоко в нас, като стихия и част от природата ни, докато дойде онзи ден Х, в който всичко се изясни и се почувстваме подготвени за целта ни - духовните небеса, в които вече можем да полетим.

  

А полетът често е изживян. Още преди да сме го осъществили, духът ни го е сторил, най-силното в небесата вече е почувствано на земята. Щастие с корона е този полет да се осъществи, но щастието и без корона е щастие. И си мисля за всички онези, безименните, преди братя Райт, които са махали с криле на раменете си, мъчейки се да се отлепят от земята. Или за онези, които са падали в пропасти в опит да се задържат във въздуха с такива криле. За всички, които са имали мечтите си, борили са се за тях не по-безразсъдно, но и не по-малко вдъхновено от двама та, били са убедени в успеха си, но не са го постигнали.

 

Ако не сбъдването, всички са имали поне мечтата си. И от позицията на човек, познал и полети, и неуспехи, мога да кимна послушно като чирак и да се съглася с думите на славните изобретатели: да, да мечтаеш за небесата е по-вълнуващо, от колкото да летиш.

 

Отнасям и тази колонка към приключилия вече конкурс "Търся издател". Всички имахме щастието да участваме и ако не небесата, имахме мечтата си.

 

Време е за нови предизвикателства.

Прочетена от 373

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси