,Това не е точно отчет. Подробен отчет ще получите след Нова година. Това е просто кратка информация, кои са хубавите неща от 2010 в живота на Фондация „Буквите", които аз запомних.
Най-важното е - за първи път тази година си пролича, че Фондация е основната дума, а сайтът Буквите е само част от нея. Основните събития, за които се говори много през годината - Лекциите за защита на авторските права, Летният фейсбук конкурс, конкурсът „Търся издател!" и прочие бяха все инициатива на Фондация „Буквите", а не толкова мероприятия свързани със сайта.
Всъщност това е основната тенденция, която се изчисти през годините и която ще бъде основна през 2011-та - все по-професионално отношение към литературата и ориентиране към автори, които предпочитат да пишат, а не да споделят.
Новости през годината:
На първо място - Електронната ни библиотека - http://e-books.knigite.bg , която дава една нова насока и е в тон с ъс световните тенденции на бум на електронните книги. Всъщност това е и единствения път за развитие на българските автори. Колкото и всички да си мечтаем за миризмата на хартията.
Второ - интеграцията със социалните мрежи. Като се тръгне от простите неща като бутони за споделяне във Фейсбук и за харесване на произведения и се стигне до двата конкурса проведени изцяло във Фейсбук, резултатите показват едно - отдавна мина времето на капсулирането по сайтове и групички. Всички живеем в един все по-глобален свят. Всякакви опити за делене на „куклите и парцалките" са само за чесане на Егото.
Трето - това са събитията на живо. Това е отдавнашна традиция за Фондация ‚Буквите", но тази година показа някои нови тенденции и най-вече жаждата да се чуе литература, а не само да се съберем по масите.
Най-приятният спомен от годината - конкурсът „Търся издател!". И не с констатацията, че всеки пише и всеки иска да издаде книга. А с това, че се намериха хора, които имаха силата и желанието да се преборят за това.
Личното ми откритие за годината - Ники Комедвенска. Не само като автор. Въпреки, че отскоро присъства в он-лайн литературното пространство, за нея ще се говори доста за напред.
Разочарованията - много. И лични, и професионални. Много хора така и не разбраха разликите между приятелство и партньорство, между литература и споделяне. Както и че няма да намерят липсващия си личен живот в сайтовете за литература. Поне не в тези, в които наистина се държи на това.
Неизпълнени обещания - много, за жалост. Основното - не можахме да доизградим платформата за реклама на книги. Нещо от жизнена важност. Да се надяваме, че януари ще се окаже успешен в тази област.
В личен план - не успях да напиша книгата, която чакат много хора. Но идват едни дълги празници...
И накратко от бъдещият доклад:
Буквите навлизат в десетата си годишнина.
За изминалата 2010 година сайтът беше посетен от близо половин милион уникални посетители (средно по 35 000 месечно), които са прочели над 4 милиона произведения.
735 нови автора, 5401 произведения.
Издателство „Буквите" издаде 47 нови книги, бяха проведени над 30 представяния на живо, стигнахме чак до Бургас.
Проведени 4 големи национални конкурса - „Жени и вино", „Ирелевант", „По стъпките на лятото", „Търся издател!"
Прочетена от 511
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.