Беше лятото на 2004-та година. На шега участвахме в един проект на „Про Хелвеция" и взехме, че спечелихме.
Проектът беше уникален за времето си - тъй като Буквите се беше разраснал до около 15 000 произведения, ние решихме по някакъв начин да успеем да издадем поне част от произведенията. На хартия това беше невъзможно, затова създадохме мултимедиен диск с Антология „Буквите".
Беше безпределно ясно, че не всички от тези 15 000 произведения стават за публикуване. Затова помолихме авторите да преценят кои техни произведения стават за Антологията, а след това комисията да подбере най-добрите от тях.
Разбира се, стана както всеки път се получава в подобни ситуации - по-добрите автори (като по-скромни) посочиха по няколко, а тези, дето за нищо не ставаха, изпратиха едва ли не цялото си творчество. Това естествено до голяма степен затрудни работата и комисията в състав Камелия Иванова, Мая Попова, Жива вода и който още ни помагаше тогава, имаше ужасно много работа, а сроковете, както винаги, бяха за вчера. В рамките на месец трябваше да се прехвърлят няколко хиляди произведения, за да се подберат най-добрите от тях. Подбрахме с мъка едва 2000 от близо десетте хиляди , които бяха изпратени. По-късно те станаха основа на рубриката „Препоръчано" в сайта.
Докато кипеше цялата работа, организирахме и Голямото отечествено турне. Това щеше да бъде първото голямо излизане на Буквите извън София, ако не се брои пловдивското представяне.
Бяхме предвидили едни градове, част от които отпаднаха, защото някои хора обещаха много, но не свършиха нищо, но в крайна сметка все пак обиколихме шест града - Русе, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен /и естествено София/.
Но всичко започна край един язовир, близо до Кърджали, в Калоянци, където Вениамин организира една незабравима почивка. Оттам започна и идеята за летните празници в Калоянци.
Турнето - ами беше си като на турне. Аз бях напуснал вече работа и се посветих само на Буквите, но Камелия Иванова все още работеше, затова решихме да го направим през уикендите - всеки уикенд в един град.
Беше щура работа - естествено интересите на местните организатори и нашите не съвпадаха, което породи сериозни противоречия. Най-сериозни бяха в Бургас, защото там бяха разбрали, че Буквите идват да им направят представяне на тях.
Натрупалото се недоволство избликна във форума и доста народ се оттегли. Групичката на Вион и Ра направиха Бунтарите.
Много хора, всъщност всички извън София, ни виждаха за първи път. Беше се създала даже една агитка, която обикаляше заедно с нас, особено дестинациите край морето.
Имаме много хубави спомени и снимки, но натрупахме и първите сериозни поуки. Основното беше разминаването в очакванията. „Про Хелвеция" платиха издаването на СД-то, но не финансираха турнето. Ние все пак си го направихме - беше важно за сайта, но се надявахме, че ще го финансираме от продажби на Антологии.
Авторите от сайта обаче гледаха на това като на почивка. Те имаха желание да се видят едни с други, да поговорят, да си почетат стихове и какво ли още не. И въпреки че договорките с организаторите бяха да се търсят безплатни зали, водещи и прочие, накрая се оказа, че трябва да плащаме буквално за всичко. В Бургас едва ни останаха пари да се приберем само защото бургазлии бяха инвестирали в нови рокли, а не в търсене на подходяща зала.
Много неща има да се напишат за това турне - там бяха и първите сериозни разминавания между лежерния стил на авторите и желанието ни за професионализъм.
За всичко това ще можете да прочетете в оная прословута книга, която пиша с ускорени темпове.
А Антологията се продаде бързо. До голямото представяне в София през есента почти не бяха останали бройки. Именно на него станахме известни и на СБП. След това само се говореше - „А тия от Буквите..." Останаха и създадените познанства. Турнето на Буквите запозна много хора, живеещи в едни и същи градове, един с друг. Което всъщност беше и основната цел.
Прочетена от 539
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.