Гайтани вежди, снага топола

Защо Сърбия я е страх от Апостола?

Камелия Иванова

Поредица: ""

Годината е 1862. Не многото български момчета, включили се в Легията, организирана от Раковски, със съгласието на Сръбското правителство и подкрепата на Русия, са застанали на една крепост. За да бранят свободата на братята си - да помогнат на Белград да остане свободен и непревзет от турската армия. Сред тези момчета е и най-светлата личност в историята не само на България - Васил Иванов Кунчев. Една от легендите разказва, че точно тук бъдещият Апостол на българската свобода получава своя прякор - Левски, даден му заради смелостта и жертвоготовността му. Това е време на надежда - тя не просто се таи, а бушува в сърцата на Раковски, Христо Иванов, на Васил Иванов и на цял български народ. Сръбското правителство е обявило война на турците, ние ще им помогнем, братя сме, пък после... после, който жив остане, ще се влее в четите по нашия Балкан. Пък и братята сърби ще ни подкрепят. Та нали един е врагът ни?! И вярата ни е една, и кръвта ни... Как можем да се делим? И как, след като всички тези момчета са завършили военно обучение, месеци са се подготвяли за сражение, да стоят настрана, когато Белград, бил им дом толкова време, е заплашен? Не могат и не бива. Затова те са в редиците на своите братя - да дадат живота си, ако не за българската свобода, барем за тяхната. Какво се случва по-после с Легията и момчета, които са оставени не само без подслон, но и са принудени да напуснат Сърбия, всички знаят. В един момент сръбското правителство решава, че няма да си руши отношенията със султана и че присъствието на българските легионери е неприемливо... Същото се повтаря и с Втората легия. Апостолът на България - Васил Левски обикаля надлъж и шир, мери земята ни с крачките си, намира добра дума и остър поглед, за навсякъде, където е нужно. И не прави разлика между българи, цигани, турци, сърби. Свободата е най-висшето право на човека, стига той да я иска и търси. Право и дълг. Дълг да я добиеш и да я опазиш. Минават годините, отново наши момчета, забравили обругаване и предателство, застават редом до братята сърби, да си спомним само за Гредетин... за да бъде отново предадена тяхната смелост и вярност. Това е история. Как Сърбия заграбва по-малко по-малко и по не толкова малко части от българската земя е не само тъжно, но някак гневно-обидно да си спомняме. Пък и голяма част от българския народ го забрави съвсем наскоро - преди няколко години, когато над Сърбия падаха ракети. Независимо дали те защитаваха или не справедлива кауза, голяма част от народа български съчувстваше на своите "братя" - по кръв, по вяра, по съдба.

Но днес отново сме изправени пред това да се питаме защо и колко точно сръбските управници не желаят да я има тази обща кръв и вяра. Защо и колко е грешна България пред тях /в собствените им глави/, че българското население в Западните покрайнини е подложено на терор, когато има смелостта да нарече себе си "българин" или да поиска свой, български пастир - отец в църквата си. Какво точно през цялото ни общо историческо минало сърбите не искат или не могат да ни простят? Това, че българските момчета са проливали кръвта си по техните земи? Или това, че царските им родове все са от български корен? Не зная. Но не разбирам коя е онази сила, която може да насочи ръката на един властимащ, с която ръка той да изпише безумната заповед за забрана... забрана за отдаване на почит. Почит към онзи, който там, на тяхната земя е получил прякора си Левски. Почит към онзи, който преди 149 години можеше, така както други, да завърши младия си живот там - на стената на Белград, опитвайки се да помогне на сръбски граждани, останали обградени, да стигнат до спасителната безопасна зона.

Сърбите, обаче, са си сърби. Историята не един урок ни е дала за това как и доколко те пазят почит и памет. Не по-малко възмущение предизвиква и странното мълчание от страна на нашето, родно правителство. Не че тази забрана е повод за война или за влошаване на отношения. Не! Съседите сме, все пак, историята ни е събрала да делим една земя, но... Мълчанието в тези случаи прилича много повече на незаинтересованост, от една страна, от история, а от друга и от българите, които са извън пределите на родината. Прилича много повече на собствена липса на почит към онези, които са отдали "който каквото може", а тези, дето нямат нищо, живота си /Иван Вазов/, за да я има тази наша България и да пребъде през вековете. Това мълчание не е просто добросъседство и ненамеса в действията на една суверенна държава. Поне за мен то е безпринципност и безхаберност. За да те приемат за равностоен твоите съседи, трябва първо ти самият да имаш самостойност, тоест да разбираш колко струваш и колко тежиш. За да те уважават другите, трябва първо ти самият да уважаваш себе си, рода си, народа си, съдбата си историческа. Един човек не може да бъде силен, ако не е развил мускулите си, един народ не може да бъде силен само за ден, една държава може да пребъде, само ако към нея другите се отнасят с уважение и почит. Аз съм избрала да живея в България. И искам да живея точно в такава България - горда, независима, толерантна към другите, но готова да отстои своето - народ, история, памет.

Ако това не се случи, то и братята македонци, и братята хървати, и братята сърби ще си крадат по малко и по много от песните ни, от историята ни, от езика ни, от културата ни, от народа ни, от земята ни...

 

Сърбия забрани шествие из улиците на Босилеград по повод 138 години от обесването на Васил Левски, което трябваше да се проведе днес. Първоначално от ВМРО обявиха, че сръбската държава е забранила изцяло честването на Апостола, което предизвика гнева на външния министър Николай Младенов.

 

Забраната на честването на Левски в Сърбия е срам за народ, който заедно с България се е борил за свободата си. Няма да остане без последствия", написа Младенов в профилите си в социалните мрежи Facebook и Twitter. В коментарите под публикацията му той заявява, че има някои традиции, които не трябва да се нарушават. "Васил Левски е историческа фигура, по-голяма от самата България. В София е погребан сръбският крал Стефан II Милутин - историята на всички ни е толкова преплетена", написа външният министър. Той смята, че подобни административни хватки и забрани са неща, които трябва да оставим в миналото, както и истеричните реакции. Ако искаме

 

 

 

Прочетена от 480

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси