Гайтани вежди, снага топола

"Кървави петна" - Владимир Петров Мусаков

Камелия Иванова

Поредица: ""

"Вчера при боевете между Долно и Горно Катраджово на източния бряг на р. Струма, войници от ирландската ни рота са убили вашия поет Димчо Дебелянов. За нас като европейци е необяснимо как може да изпращате на фронта най-ярките си таланти, за да ги убиват нашите войници. Ние отдавна не постъпваме така. Защото сме разбрали, че талантите в областта на изкуствата и науката са най-голямото богатство на една нация и всякакво прекъсване на творческия им път пречи за нейния възход и напредък."

                                      из протесна нота на Британското правителство

                                     към България

 

Тази нота би могла да се отнесе към не един български творец, мобилизиран или записал се доброволец в редиците на българската армия. И, макар и за европейците да е необяснимо, за нас, потомците на същите тези българи, е съвсем естествено да видим имената им във войсковите списъци и сред героите на войната. Българският творец никога не е стоял далеч от своя народ, от битките и мечтите му, от трагедиите и възходите му. В редиците на българската армия са Димчо Дебелянов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Гео Милев, Константин Петканов, Хросто Витков, Владимир Летов, Страшимир Кринчев, Илия Иванов - Черен, Стамен Панчев, Владимир Мусаков... Гео Милев при Дойран е тежко ранен и загубва окото си. Онова, замененото с изкуствено, по което ще разпознаят поета в общия гроб години по-късно. Тежко ранен е и Константин Петканов, който след години получава академична титла. Смъртта намира в окопите Страшимир Кринчев, Илия Иванов - Черен, Димчо Дебелянов... Война е. И тази война оставя в българската литература едни от най-красивите творби. Творби, които онези неразбиращи ни европейци така и не успяват да създадат. Макар и техните творци, колкото и да са „пазени", да стават част от войската си. Защото творецът, бил той български, ирландски, английски, френски, немски, не може да стои настрани от своя народ. И когато народът му е в битка, в битка е и той... Но това е различна и дълга тема. Днес ми се иска да си спомни за тези герои и за техните произведения. Войната ражда „Един убит" , „Балкан", „Кървави петна"... Всъщност точно за автора на „Кървави петна" е днешното ми поменаване. За Димчо Дебелянов е писано много, макар и почти нищо да не е изписано, за него сме писали и ние. Гео Милев се учи в училище, нищо, че се учи така, че повече никога да не се върнем към него. Но сред тяхното поколение, дали заради странно натрупване на родова енергия, дали заради барутното време, са се родили не плеяда, а няколко плеяди творци, всеки ярък и оставил наследие за нас, ако искаме да бъдем себе си и българи.

Владимир Петров Мусаков е роден на 25.10.1887г. в София, където и през 1906г. завършва гимназия. На следващата година заминава за Русия, за да изучава право, държавни и финансови науки в Юридическия факултет на Московския държавен университет. Дипломира се през 1912г. Студенските си години посвещава освен на учене, на пътешествия и писане. Пътува по Финландия, Румъния, Турци,  сътрудничи на вестниците "Ден", "Балканска трибуна", "Поща", "Дневник". След дипломирането си се завръща в родния град и започва своя адвокатска практика . Пише като сътрудник за списанията "Листопад", "Светлина", "Факел" и "Родно изкуство".  Публикуват негови разкази, стихове в проза, приказки, импресии. Записва се да учи и в Школата за запасни офицери, която завършва през 1915г. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Първоначално е изпратен на Южния фронт, където се сражава със сръбските войски в Сърбия. По-късно е прехвърлен на Добруджанския фронт. Помните ли кучето Балкан от едноименния Йовков разказ? Там е то, кучето, на онзи фронт, дето няколко пъти границата се е местила... В боевете при село Кудин Владимир Мусаков е тежко ранен на 19.09. и умира от тетанус на 28.09.1916 г. във военната болница на село (сега - град) Алфатар. Там е и погребан - в църквата на гр. Алфатар. И отново в паметта ни изниква образът на един друг подпoручик - Димчо Дебелянов, погребан в двора на църквата, защото не знаели къде да бъдат изпратени тленните му останки. Нямал адрес. Така както нямат адрес големите, защото цялата Вселена е техен адрес. Близките на Владимир Мусаков били известни, адресът им също и те получават ако не тленните му останки, то поне едно много човешко и прочувствено писмо от  Иван Вазов.

Войната вече е минала, България бавно се изправя след катастрофата, постепенно са отърсва от мъката и болката по загубените синове. Героите от войната мъчително се завръщат към стария си живот. Творците отново се събират на по чашка и раздумка... Театрите пак отварят врати. И през 1921г. Народният театър залага на "Далила"  - това е първото представяне пред  публика на драмата на Владимир Мусаков. Той не може да види това, не може да се порадва на изпълнителката на главната роля, която доста дълго е коментирана в пресата. Приживе Мусаков не успява нито да види поставена драмата си или драматичната поема в четири картини „Сатанаил",  нито да пипне в ръце своя книга. А и книгата му „Кървави петна", която е високо оценена от мнозина негови съвременници, а по-късни анализатори на литературата, е писана там, на фронта, в окопите. Написана е като писма от личен дневник. И е определена като най-значителното, реалистичното, антивоенно произведение "Кървави петна" на автора. Пак там, на фронта, той започва и роман под заглавие "Яна".

Два тома с негови произведения излизат през 1921 г., а през 1943 г. в изд. "Хемус", под редакцията на Богомил Нонев, е отпечатана книгата му "Избрани страници". В тях могат да бъдат прочетени "Сатанаил", приказки, стихове в проза, импресии, статии.    В творчеството си разработва мотиви и сюжети, характерни за символизма.

Този път ще дадем думата на актьорите от Народния театър, за да ни разкажат... историята на Самсон и Далила, така, както ни е представил Владимир Мусаков.

Прочетена от 2297

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси